автор: rupani

Черньо и Мърльо бяха две братчета-кюфтенца и макар и Черньо, като по-малък да бе по-малък от Мърльо, той с израстването си бързо го настигна, че дори и надмина по ръст.
Въпреки това Черньо бе по-кротък от Мърльо, по-сдържан, по-възпитан и по-мълчалив. Ако и да направеше някоя беля, то тя бе главно под въздействието на Мърльо, който беше истински бяс. Черньо беше красавец, но бе самотен и стеснителен. Мърльо си играеше с Дебелана всяка сутрин, но те не си играеха с Черньо. Не че на Черньо не му се играеше, играеше му се, но го беше страх от страстната Дебелана, която всяка сутрин гризеше Мърльо, лапаше му главата и му дъвчеше бутчето. В редките случаи, когато Черньо бе на прицел на дебеланските страсти играта бързо приключваше, дори още преди да е започнала, защото Дебелана смяташе Черньо за бавноразвиващ се и за крайно неподходящ да пасне на нейния темперамент.
Когато се появи Вранка, тя бе отделена от кучетата и главно от Дебелана, която нямаше да се посвени да я изяде, просто защото беше лоша. Вранка зае кухнята и всяка вечер бе пускана да се разхожда свободно из нея, а през останалия ден стоеше затворена в малката си клетка, направена от дървена щайга, медна тел и непоцинкована рабица.
В началото Черньо и Мърльо се страхуваха от Вранка, защото тя цялата бе черна, черни бяха и краката й, че дори и езикът й, и имаше голям и остър клюн. Всяка вечер те си изяждаха чинно храната и се изнизваха като повей из гащи от кухнята, оставяйки паниците с надробен хляб на Вранка, която ги разпиляваше из цялата кухня, карайки господаря си на другия ден да чисти с парцала.
Дебелана не бе допускана в кухнята, защото вечно беше на диета, но Черньо и Мърльо можеха да влизат там по всяко време, защото на тях яденето не им се лепеше.
На няколко пъти някой от двамата разбойници бе хващан в опит да си навре главата в клетката на Вранка, която понякога си криеше там кости останали от пилето или кайма. Вранка тогава започваше да грачи грозно и господарите бързо идваха и изгонваха натрапника навън.
С течение на времето Черньо започна да се задържа по-дълго в кухнята и това беше крайно учудващо, защото Вранка не грачеше, а от кухнята се разнасяше само съмнителна тишина. Когато вратата внезапно се отвореше, се виждаше как Черньо стои чинно под масата, а Вранка се е застопорила в поза и на място, където я е хванало отварянето на вратата.
Господарите бяха силно обезпокоени, да не би в отчаянието си Черньо да се е влюбил във Вранка, тъй като явно между Дебеланка и Мърльо имаше туй-онуй, и то бе трайно.
Странно, разбира се, защото и до тогава не беше ясно, дали Вранка е мъжка или е женска, но за удобство приемаха, че е момиченце.
Една вечер тийнейджъра започна настоятелно да вика майка си и баща си, за да се насладят на невероятна гледка. В клетката на Вранка се беше намъкнал Черньо, а отвън стоеше самата Вранка и не издаваше нито звук. Черньо бе заел почти цялата клетка и въобще не бе ясно как се е намъкнал там през малката дупка, но фактът си беше факт. Черньо както винаги в подобни ситуации гледаше гузно и това го правеше още по-красив и всички много му се смяха.
Заговори се за това, че явно трябва да построят на Вранка по-голяма клетка, за да може да си живеят там двамата с Черньо.
Голямата клетка и без това беше голям проблем, вечно отлаган в бъдещето, защото не бе уточнено, къде ще се намира тя през зимата – през лятото бе много лесно да направят нещо подобно на кокошарник на балкона.
Една съботна сутрин Вранка избяга. Въобще не бе ясно как се е измъкнала от клетката си, но фактът си беше факт. Клетката стоеше празна и затворена на балкона, където я бяха оставили докато почистваха изоснови цялата къща, защото щяха да идват техници да вземат мерки за пвц-дограмата.
Потърсиха я малко, но бързо се отказаха. Макар и със счупено крило, Вранка бе хитра птица и сигурно отдавна бе вече далеч от тук. Времето бе чудно хубаво циганско лято, та счетоха, че на Вранка сега и е по-добре навън, отколкото в кухнята, в клетката.
А Дебелана, макар и наскоро скопена започна да напада и да гризе Мърльо и вечер