"Ние всички си създаваме илюзии,
за да прикрием болката си."
оттук до оттатък е мисъл
и една отворена скоба подпряла небето
за да не пропаднат всичките облаци в ниското
заблуда някаква е мъглата
деформира първоначалния образ
и виждаш само това което на теб ти се иска
но се боя от себе си
и от кладата
в която изгарям моите истини
когато приспивам сетивата си
до точката на замръзване
там ледът деформира мислите
и те са нереално сладникави
като близалка на клечка
открадната в детството
измислям си илюзия пулсираща от болка
а на повърността е горещо
оттук до оттатък е мост
изплетен от разхвърляни думи
нестабилно е да тръгнеш
безумно е да останеш