Не под нозете ми
запали клада.
А вътре в мен.
Отвътре да горя.
Защото знаеш,
че така се страда -
не със плътта.
А с цялата душа.
Сега не питай.
Само ме погледай.
И ако можеш,
ми се усмихни.
Ще изгоря.
Но пак ще бъда с тебе.
Сега започват, всъщност,
мойте дни...