автор: gu6ter

По облото стенание на залеза
напев на нестинари
повежда думите ми
към опустошение...
И все по - черна песента е...
Срутено,
обезлюдено
и недоразказано
е в мрака на зениците...
Пак есен е.
Оранжево от ярост е небето
...а тази песен
хипнотично диша
задъхва се,
надбягва страховете
и се търкулва по браздите
на душата ми...
като проклятие.
...или спасение.