автор: Liulina

Изпреварваше ме с вятъра,
като две бушуващи стихии,
аз утихвах по - бързо,
а продължаваше
да ме развихряш ти!
Обладаваше ме твоята мощ,
енергията ти ме сливаше,
с онези безкрайни простори,
където лъчите са голи ...
Докосваше с жиг и светкавици,
оставяше ме в бурята,
епицентъра ми се концентрираше,
а после след толкова много искри,
зави се в умора стихията ...
Обаче в мен е любов,
една светла гостенка тиха,
след тази гърмяща нощ,
останки от буря се свиха ...
Сега като скала,
стоя и чакам отново,
да мина по мене нега,
от вихри и изсвирени ноти ...
Листата разпилени крещят,
тази песен се пя доста дълго,
до първи петли ,
до зори,
до твърдо ...
а сега съм скала!