автор: varq2

Прости ми,че те губих цял живот.
Не знаех що е обич-дадена от Бог.
Обичах те неземно,но човешки.
Изплетох нишката със много грешки.,

Усмивката ти-моят изгрев беше.
Целувката ти-моята венчавка!
Надеждата със вяра се допълваше,
но всичко си остана нежна сянка.

Не ме допусна в свойта бездна.
Не извървяхме пътя до безкрайността.
Ръката ми увисва щом посегна,
към изранената ти от любов душа.

Не ще се стигнем!-
Бог ли е рекъл това?
Ще криволичим-
след двете ни деца!