автор: pureblack

Заспали са само лошите чувства в мен.
Не зная къде за ръка ще отидем със Мрака.
Снощи бяхме на гости само на Вечерта , смуглата му красавица.
Все още съм буден , а той уморен.
Досега е прибирал Деня.
Да си почине –
ще го събудя след малко.
Ще се протегна внимателно ,
ще си угася лампата.
После ще легна и тихо ще чакам.
Мракът ще вземе своите сънища – цяла навалица,
и ще ме покани да тръгнем , с гласа на ревнивата ми възглавница.
Тогава вече ще спя.
Ще спя , докато заедно с Мрака решим – Утрото да събудим ,
и то да изкара Деня...