автор: 4onika

Защо показа ми олтара,
защо в белоснежна рокля Ти ме оцвети,
защо дари ме с мечти от злато
и поиска цветето в мен да зацъфти,
защо поиска да съм слънцето в твоите очи,
а след миг превърна се в огън – изгори моите лъчи!
Не виждаш ли останах сянка от несбъднати мечти,
а ти спокойно в ъгъла се скри.
Защо не станеш вятър - да спреш да ме гориш,
защо не се превърнеш в капчица вода - цветето да съживиш...