автор: Agaq

Слез залеза
(между закуската на Луната
и воайорския поглед в душите ни),
нощем
(между хладния вятър
флиртуващ с косите й),
очите рисуват напити
извивката на гърба й -
като котешки стъпки,
като дебнещи хищници
как пристъпва към тебе
разпиляна и гола,
безсрамна и искаща,
тръпнеща -
блудница.
Хълмовете
и ханша,
голотата без накити,
дръзко
отвяващи всички
предишни разголени обещания.
Жадуващи да потънат
в плътта й,
като режещи стонове
да издраскат душата й,
медни звуци да пият,
гърлено
да отеква скимтене - от ляво.
Да развържат въжетата по ръцете ранени
от предишни любови,
от безумно прегръщане
(да не помни как целуват
отминали спомени).
Да разкъсат дрехите,
да хванат косите й
(в плитките да се скрият,
да ги отрежат от ревности),
да нахапят гърдите й -
(които ще кърмят децата ти),
да напият мечтите й
и там да останат...