автор: theheart_ofthefire

"По страх си приличаме”
( Елица Стоянова)


По страха си приличаме толкова ,
че се спъваме даже в просторите...
Постоянно се пазим от болката-
всеки бяг ни сближава със ноктите,

дето жадно в ъглите причакват
да ни видят сломени от вярата ,
че усмивките... винаги хапят...,
подплатени с дъха на омразата.

По страха си приличаме толкова,
че забравяме как да сме себе си.
Все си крием лицата на хора
и покриваме тъмните прелези...,

разделили на части душите ни,
изгладнели от толкова взиране –
във сърцата , в очите... . Маскирани
да не би да издебват сълзите ни.

По страха си приличаме толкова.
И по обич не сме тъй различни.
Но от своите призраци болни сме...
И се крием , когато обичаме.