Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 268
ХуЛитери: 3
Всичко: 271

Онлайн сега:
:: lirik1
:: marathon
:: ole72

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКомпютърни проблеми
раздел: Еротика
автор: heel

Зад бюрото седеше млада жена, която съсредоточено се взираше в някакъв документ и щракаше нервно с химикалката си. При влизането ми, тя ме погледна, дарявайки ме с една от онези служебни усмивки, които по принцип много мразя.
Тази усмивка обаче ми хареса, може би поради факта, че на лявата й буза се появи чаровна трапчинка. Беше облечена в черно сако и бяла ризка с широка яка. Истинска бизнес дама.
– Здравейте! – казах аз.
– За компютъра ли? – попита тя и отново насочи вниманието си към документа.
– Да, казаха ми, че хард диска е изгорял.
– Така изглежда – промърмори жената и небрежно отметна кичур от дългата си, черна коса зад ухото.
– Може ли да погледна?
– О, да разбира се. – усмихна се още по-служебно тя и този път дори не ме погледна.
Отне ми не повече от минута да разбера, че компютърът и има сериозен проблем.
– Ще трябва да го взема.
– Моля? – зелените й очи ме гледаха неразбиращо.
– Казвам, че трябва да го взема за да го оправя.
– Ама разбира се, нали за това сте дошъл – отговори леко нервно тя и продължи да си чете.
Наведох се и започнах да откачам кабелите. Тогава обаче разбрах, че с кутията ще имам проблеми, беше закрепена по някакъв малоумен начин. Взех си отвертката и седнах на пода.
– Искате ли да се дръпна? – попита жената.
– Не ми пречите. Вършете си спокойно работата.
Въпреки това, стори ми се доста странно, че не отиде да си чете тъпия документ някъде другаде. Не че имах нещо против гледката на краката й. Съвсем добре си изглеждаха в тези черни чорапи.
Започнах да работя, като от време на време хвърлях по един поглед. Имаше добре оформени прасци и изящни глезени. Черната й пола леко се беше набрала, така че можех да видя вътрешната част на лявото й бедро и свивката на коляното й.
Опитах се да се концентрирам и успях да отвия един от винтовете без да се намушкам.
– Има ли проблеми? – попита меко тя.
– Тази стойка е малко... но ще се оправя.
– Добре – каза тя и щракна с химикалката си.
Беше си събула обувките – островърхи, кожени пантофки, тридесет и шести номер. Стъпалата й висяха отпуснато на няколко сантиметра от пода. Изглеждаха съвсем малки, почти детски. Не помръдваха изобщо. Помислих си, че цялата й нервност се е концентрирала само в ръцете. Отново чух щракането на химикалката и се ухилих. За момент се загледах в извивката на ходилото й и в розовата петичка, която прозираше под черния чорап, а после се заех със следващия винт. Преборих го геройски.
Чух леко изскърцване и видях, че столът й се завърта. Пръстите на краката й се отъркаха в ръката ми, а аз се отдръпнах стреснато, удряйки главата си. Усетих нежното й стъпало върху бузата си.
– Ух – изпръхтях аз.
– Какво има? Трябва ли ти помощ? – изчурулика тя.
– Не. Знам какво правя – казах аз след кратко колебание.
Посегнах към глезена й и го погалих, първо плахо, а после по-решително. Тя нито помръдна, нито каза нещо, сякаш искаше да ме насърчи. Ръката ми се плъзна нагоре и започна да масажира прасеца й. Не знаех какво точно възнамерявам да направя, но определено бях силно възбуден. Когато достигнах до коляното й, тя изщрака нервно два пъти с химикалката, но ме остави да действам. Бедрата й бяха копринено меки...
– Деси, шефът иска да те види – някаква жена каза на висок глас, после изчезна на някъде.
Аз подскочих като ужилен и хванах отвертката.
– Идвам след минутка – отговори тя.
Успях набързо да откача кутията и се изправих.
– Свърши ли?
– Да ... аз...
– Кога ще е готов?
– Кой?
Зелените й очи се впиха в мен, а на устните й заигра палава усмивка. Чаровната трапчинка отново се появи.
– За компютъра говоря.
– Ааа... още утре.
– Прекрасно.
Започнах да прибирам нещата си. В това време, тя се извърна и избута стола настрани, без да става от него. Почти бях приключил, когато отново погледнах към нея. С едната си ръка се подпираше за бюрото, а с другата – за перваза на прозореца. Ръцете й трепереха от усилието. Опитваше се да се настани в инвалидна количка. Долната ми челюст увисна, а в това време тя успя да се справи. Чудех се какво да кажа, като я гледах как с отработени движения на ръцете, намества един по един безжизнените си крака. Нищо не казах. Тя избута количката към вратата, а след това погледна през рамо към мен и каза:
– Беше ми приятно... че ми отделихте внимание.


Публикувано от alfa_c на 11.10.2008 @ 00:21:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   heel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.07.2021 год. / 03:11:10 часа

добави твой текст
"Компютърни проблеми" | Вход | 5 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Компютърни проблеми
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 27.10.2008 @ 23:23:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself
Супер реклама, или може би трябваше да напиша думата "cool".

Добро копие, където се прави: "Copy-Paste" - има ги много.

Ти преводач ли си, или къде си?


Re: Компютърни проблеми
от Heel на 28.10.2008 @ 11:11:30
(Профил | Изпрати бележка)
Чесно да ти кажа, не разбирам за какво става въпрос. Стана ми обаче интересно и ще се радвам ако бъдеш по-конкретен. А относно намека, че не съм го писал аз, бъркаш.

С най-добри чувства: Heel

]


Re: Компютърни проблеми
от copie на 11.10.2008 @ 07:00:32
(Профил | Изпрати бележка)
мда... разби ми цялата еротика :(
много хубав разказ, heel, поздравления!


Re: Компютърни проблеми
от Ufff на 11.10.2008 @ 07:44:51
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам разкази с неочакван край. Затова ти гласувах. Доверие;).


Re: Компютърни проблеми
от Slun4ice на 23.10.2008 @ 12:05:15
(Профил | Изпрати бележка)
Zaslujava si vremeto da pro4ete6 tezi redove!Haressa mi!


Re: Компютърни проблеми
от Ghostface на 23.09.2014 @ 12:13:57
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотен разказ.Поздравления.