автор: kiart

Ще си,
          където
зелените листа ревнуват червеното и пожълтяват от яд,
каната за чай е пълна с мляко (и ухае на канела и мед)
никой не e по-щастлив от пушека в комина, пощурял за небе,
драскането на птичата носталгия о вятъра е мелодия,
"където" не указва пространство и е напълно излишно.

А мен,
          когато
"когато" няма нищо общо с времето и се опитва да не е илюзия,
перушината се завихри в окото на новоизлюпен мишелов,
облакът обиколи земята девет пъти, преди да се сгромоляса,
чашата се строши в тъгата на непосилната си празнота,
жълтозелената пеперуда погали червената главица на топлийката,
няма
          да ме има.