автор: dona

толкова е внезапен този дъжд
че се изгубих
в хлъзгавото на очите ти
вече нямам глас нямам ръце

анаероб съм

и с най-големия зум
няма успееш да хванеш момента
защото листата никога не остават горе
изключвам вечнозелените
те обикновено са бодливи

последните думи
се скриха във капките
и шумно се разбиха отвън по щорите

мъчанието ми не е тишина
по вероятно е тролчето свъсило вежди
не разбирайки дали разкопава или закопава
всичко онова което е скрито под корена
или ключа на рефлектора
който пропуска светлината когато му е удобно

"дръжте крадеца" извика крадеца
и посоките се свиха навътре във себе си
точно тогава изпуснах бастуна
на многото въпросителни

да искаш невъзможното
е като пожълтелите листа погалени от вятъра
знаят че ще покафенеят
след като станат вятърни пеперуди
и са щастливи въпреки

а дъждът внезапно спря
остана ми само мокрото по стъклата