Прибери това въже!
С него се ограждат залези.
Mасата – наполовина,
своето забрави.
Моето ти подарявам,
но въженце
да се оградиш отгоре –
нямаш.
Гълъба прогонен,
приютих
и в очите ти погледнах.
Искрен смях и страх,
аз – до тях!
И не съм забравила!
позволиш ли ми
да те обикна
ще ти върна
необраните полета
слънце