ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 506
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 506
 |  Любовта прощава.
Толкова пъти си прощавахме,
че любовта излиня и се скъса.
Сега стоим по върховете си,
благородни и самотни.
Любовта не ни прости.
Отиде си.
Публикувано от alfa_c на 09.10.2008 @ 19:13:03
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 13
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "х х х" | Вход | 14 коментара (47 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: х х х
от KP-Y-M на 09.10.2008 @ 19:38:37
(Профил | Изпрати бележка) | байрака на благородството ни се оказва доста скъп. и го плащаме като пари за болен.
поздрави, Ника! |
Re: х х х
от Nika на 09.10.2008 @ 22:06:25
(Профил | Изпрати бележка) | Верно се оказва твърде скъп. Какво да се прави, инфлации.
Да прощаваш е самотно занимание, мисля.
Поздрави за теб! :) |
]
Re: х х х
от Nika на 09.10.2008 @ 22:08:41
(Профил | Изпрати бележка) | Да. И го правим от обич и от страх. И прощаваме повече, отколкото е правилно.
А с всяка прошка една тъничка нишка се къса. |
]
Re: х х х
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 11.10.2008 @ 16:37:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Защо, Ника, защото престъпваме себе си ли?! |
]
]
Re: х х х
от Nika на 14.10.2008 @ 17:21:19
(Профил | Изпрати бележка) | Ти друго ми кажи. Заслужава ли това лаконично стихче така да съм многословна в коментарите? :)))
Аз много харесвам твоите импулси. Поводи за прошка винаги има. А и е прието да се смята, че прошка не се отказва. Аз пък мисля еретично. Всеки трябва да се научи да НЕ прощава. Мисля си, че не е нужно да обяснявам тъкмо на тебе защо. |
]
Re: х х х
от Nika на 14.10.2008 @ 17:15:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Да. Защото престъпваме границата си и от обич, или по-скоро с надеждата да заслужим ответна обич, даваме прошки дори когато не са ни ги искали. Търсим оправдания, намираме ги и негласно прощаваме. Неисканата прошка е... може би престъпление :) Ако не срещу човечеството, то поне срещу любовта. И я превръща в нелюбов. |
]
Re: х х х
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 11.10.2008 @ 21:53:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | По неведоми причини в съзнанието ми изплува асоциация с парчето на София ‘Син талисман’ и по-точно една фраза.
‘Всеки спомен гаси се на тръгване, за да пазим любовта от щети...’
Стига да имаме здрави кофи за целта, разбира се, а не пробити манерки.
:)
Впечатляваща взаимовръзка си направила, Ники. И една тежка, тежка! Като истината. Да не дава Бог...
P.S. На ярката ти и контрастна индивидуалност не подхождат съчинения без заглавия. Категорично!
|
Re: х х х
от Nika на 14.10.2008 @ 16:59:43
(Профил | Изпрати бележка) | Да почна от послеписа. Нямах време за заглавие, това си беше някаква такава хрумка, извадка от по-общирен диалог.
После какво. Прошката е присъща на благородните хора с широки сърца. Но благородството е занимание самотно, пък и не може да ни стопли така, както любовта умее.
После. Винаги ли трябва да прощаваме на тези, които обичаме? Тоест, да пазим любовта с цената на достойнството си? Не знам, не знам...
Такива ми ти работи... |
]
Re: х х х
от vrabets на 13.10.2008 @ 11:45:55
(Профил | Изпрати бележка) | Когато започнеш да мислиш за прошките и компромисите, вече е късно за всичко друго в любовта ...
Здравей! |
Re: х х х
от Nika на 14.10.2008 @ 17:02:49
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей! :)
Не мисля така аз. Компромисите и прошките, според мен, започват веднага след прошепнатите думи "обичам те", с които откриваме сърцата си и оголваме нервите си. Не може без това, но дали трябва да се прощава безкрайно? |
]
Re: х х х
от roza1 на 13.10.2008 @ 11:52:02
(Профил | Изпрати бележка) | Ники,
ако сме толкова благородни,
че можем да се простим с любовта...
дали е нужно Тя да ни прощава!?
Не мисля, че ще ни прости.
Тя ще се превърне в камък-
на шиите ни дълго ще тежи.
Поздрави!:)
|
Re: х х х
от Nika на 13.10.2008 @ 17:11:32
(Профил | Изпрати бележка) | О, Ани, така е.
Любовта си има своите начини да ни накаже.
Едва ли е останал някой, който да не е прегрешил
и да не е наказан някак.
Поздрави на теб! :) |
]
XXXL
от evasion на 13.10.2008 @ 14:41:02
(Профил | Изпрати бележка) | А позната ли ти е такава любов, на която е чуждо чувството за прошка?
И... имаш ли отговор на въпроса : Докога да се прощава?
Ако има нещо, ще прощаваш....
;-) |
Re: XXXL
от Nika на 13.10.2008 @ 17:01:53
(Профил | Изпрати бележка) | Не, не ми е позната такава любов.
И... моят отговор е следният: Когато прошката не носи радост, а горчивина. Дотогава.
И аз те обичам... :)
;-) |
]
Re: х х х
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 14.10.2008 @ 16:50:44
(Профил | Изпрати бележка) | Любовта може и да прости нелюбовта, но едва ли ще я допусне в себе си, дори се дистанцира тихичко и благовъзпитано от нея. Иии....
:( |
Re: х х х
от Nika на 14.10.2008 @ 17:10:37
(Профил | Изпрати бележка) | Ми да, но човек прегаря в някой миг. Тогава или си отива кротко, или остава да мумифицира вече неживата любов, да я гримира, та дано сам себе си излъже. Страх от празното или надежди илюзорни... кой знае. Но е ясно. След многото прошки слепотата е отминала и светът, видян с нелюбовни очи никак не е красив.
Ииии... :( |
]
Re: х х х
от Nika на 16.10.2008 @ 22:00:24
(Профил | Изпрати бележка) | ... Loves a *****
И не само тя, нали? :))) |
]
Re: х х х
от copie на 17.10.2008 @ 18:14:02
(Профил | Изпрати бележка) | критична (маса, точка), и после нещо съвсем друго идва
Не, любовта не прощава. и възприемам твоята фраза като ирония.
Приятно ми е да прочета нещо толкова кратко, а така предизвикващо въпроси (без отговор) :( |
Re: х х х
от Nika на 18.10.2008 @ 14:04:06
(Профил | Изпрати бележка) | Нали знаеш, няма въпроси без отговори, поне в тази ситуация.
Има такива, чиито отговори не ми се нравят.
Правилният избор е ясен - човек не трябва да жертва себе си.
Но защо толкова ми тежи?
Копие... |
]
Re: х х х
от copie на 21.10.2008 @ 01:17:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Има въпроси само с грешни отговори, затова :* |
]
Re: х х х
от Nika на 21.10.2008 @ 10:58:19
(Профил | Изпрати бележка) | В житейската викторина само на мене ли ми се падат такива въпроси, бе... :)
Да оставим шегата. Понякога искам да слезне Бог от небесата си бездънни, да ме помилва по главата и да ми прошепне правилните отговори на правилните въпроси - като благослов. И тогава, притихнала, ще знам какво да правя. Но някой дали е научил Бог на любов?
Прегръдка, Копие :) |
]
Re: х х х
от regina на 18.10.2008 @ 22:13:17
(Профил | Изпрати бележка) | много отдавна го прочетох това горе...но не исках да коментирам...защото темата е трудна за мен...
не мога да съвместя христианското си милосърдие, с особеното ми разбиране за прошката като такава...
трудно ми е, Ника...не се научих да прощавам...нито на себе си, нито на чуждия голям грях...
Господ да ме съди... |
Re: х х х
от Nika на 19.10.2008 @ 21:12:42
(Профил | Изпрати бележка) | Не ти се е налагало да го коментираш, Рег... Особено, ако ти тежи.
Благодаря, че си го сторила.
Не се укорявай, Рег. Ние сме хора, трудно прощаваме на другите,
още по-трудно - на себе си. Само Господ дава всекиму опрощение.
Аз си мисля за друго. Когато прощаваме от любов,
къде е границата между съхраняване на любовта
и съхраняване на достойнството.
Поздрав, девойко! И по-високо билото, майсторке:) |
]
Re: х х х
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 22.10.2008 @ 21:30:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | И аз не мога да прощавам в любовта!!!Щом се стига до прошка,значи има предателство...А това е несъвместимо с любовта!...Стихотворението дава богат материал за размисъл,макар да е кратко!Поздрав за стиха-Че |
Re: х х х
от Nika на 22.10.2008 @ 22:07:16
(Профил | Изпрати бележка) | От любов прощавам всичко.
После не мога да простя на себе си.
Изобщо... сложна работа.
Поздрав презокеански, Че! :) |
]
Re: х х х
от mariq-desislava на 02.11.2008 @ 11:32:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Тази любов душите ни скъса... Много хубав стих, Ника! |
Re: х х х
от Nika на 03.11.2008 @ 15:46:23
(Профил | Изпрати бележка) | Тя ни скъса душите, обаче ние я скъсахме от възпяване :)))
Поздрави, жено с хубаво име :) |
]
Re: х х х
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 04.12.2008 @ 23:52:32
(Профил | Изпрати бележка) | -Любов ли е, или къща!? За да разбера, кой-какво обича!?
Еееех Ники, хбаво е да обичаш и любовта да е споделена, ама на тая гео-ширина, рядко се случва!?! |
Re: х х х
от Nika на 11.12.2008 @ 17:33:29
(Профил | Изпрати бележка) | Каквото и да е било, прокъса се.
Отиде си дори и болката.
А аз ти се радвам, Приятел! :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
