Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 835
ХуЛитери: 4
Всичко: 839

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA
:: Albatros
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКогато е писано (продължение)
раздел: Разкази
автор: LIULINA

Трубадур мяучеше жално пред вратата на къщата на Дарина в Пирдоп.
Дарина излезе и с изненада установи, че това е той.Изпостелял и оръфан, мръсен и жален, така изглеждаше горкият Трубадур.Тя го изкъпа, обезпаразити и нахрани.Радваше се много, че любимият и котарак, по неведоми причини и начини я беше открил.През цялото време Антон уж и помагаше.Все пак беше още две годишно момченце и не можеше кой знае колко да и помага.Дарина се почувства много щастлива, сега вече сякаш нещата идваха по местата си.
Крум днес имаше кръщене. Тя му подготви расото и го изпрати с целувка.После се захвана с домакинската работа както обикновено.В градината си беше посадила прекрасни цветя, но все пак вече беше средата на октомври и повечето не цъфтяха.Само Димитровчето с оранжевите, жълтите и пурпурните си цветове радваше окото до края на ноември, а някой път дори и през декември.Антон си играеше на двора.Крум му беше направил люлка и то достатъчно ниска за да може да се качва на нея сам.Плюс това сега и Трубадур си играеше с детето.Домакинската работа никога нямаше край, но Дарина беше спокойна, защото вършеше всичко заради любимите си същества.Дните минавах монотонно и почти еднообразно.Всеки след обяд на гости и идваше по някоя селска клюкарка, хем да научи най - новите клюки покрай тях, хем да сподели научените клюки с Дарина.Така времето си минаваше и се изнизаха още две години.
Лятото отиваше към края си.Дарина, Крум и Антон тази година си бяха позволили да отидат на море.Поморие се казваше градчето... Толкова им беше приятно, пък и за Антон беше събитие.Той за първи път виждаше море.Крум беше започнал да пие повече и Дарина понякога едва издържаше промените в настроението му.На няколко пъти му направи забележка и отнесе няколко шамара заради това.Жаждата му се засили, докато бяха на море.От сутринта до вечерта се напиваше зверски и не можеше да свърже едно изречение.Дарина нощтно време плачеше тихо.
Морето, ах морето!Сутрин още в девет часа Дарина и Антон се отправяха към плажа, след закуска разбира.Дарина не умееше да плува, а искаше синът и да се научи.Реши, че като се приберат в Пирдоп ще го запише на плуване.Антон си намери приятелчета на плажа и Дарина си допадна с майките им.Тъкмо започна да завръзва приятелства и трябваше да си тръгнат, защото Крум получи чернодробна криза.При прегледа и направените изследвание се установи, че има цироза на черния дроб.Полежа в болница и изрично му забраниха да близва какъвто и да е алкохол.
Минаха още две години.Една пролетна сутрин на вратата се почука.Дарина излезе, беше пощальона.Тя имаше предчувствие за писмото, което той и връчи.Отвори го и разбра, че предчувствието не я беше излъгало.Не знаеше дали да плаче или да се радва, Михаела се беше обесила в затвора.Канеха Дарина да я разпознае и да я погребе.Когато Крум разбра идеята не му се видя добра.Каза на жена си, че той погребение на убийца няма да плаща.Дарина нямаше доходи, тя не работеше.Чудеше се как да постъпи, все пак Михаела и беше сестра.Тайно взе заем и замина за Сливен.Погреба сестра си без много шум и се прибра без Крум да разбере.Една вечер обаче още от вратата изяде няколко щамара, Крум беше разбрал за заема и за погребението.От носа и рукна кръв ... Антон се беше прибрал от училище и видя всичко.На мама първолака застана до нея и каза на баща си:
- Недей да посягаш на мама ...
- Ей малкия я се отдръпни ...
- Не няма! - Антон впери очи в баща си и го предизвика.Крум му залепи и на него шамар.Тогава в Дарина майчиното чувство надделя, тя скочи и заудря Крум където свари, крещейки:
- Ти ... пияницо недей да посягаш на детето, остави ме на мира, през цялото време се грижа за теб, а ти как ми се отплащаш.Живееш в моята къща храниш се с нещата който отглеждам в градината, плащаш ми само тока, водата и дървата за огрев.Аз ти гледам и животните.Готвя ти, чистя, гладя те, та сестра си да нямам право да погреба ... Каквато и да е сестра ми е.Махай се и докато не се промениш очите ми да не са те видели.
При тези думи Крум поизтрезня.Поизгледа жене си и синът си и излезе.Повече не се върна, една сутрин го намериха мъртъв край лозето.Причината беше ясна.
Трубадур остаря доста и една сутрин просто се предаде.Дарина плака повече за него от колкото за Крум ...


Публикувано от alfa_c на 09.10.2008 @ 10:32:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   LIULINA

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 12:02:46 часа

добави твой текст
"Когато е писано (продължение)" | Вход | 4 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Когато е писано (продължение)
от voda на 09.10.2008 @ 17:25:35
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за този разказ, Лю.
Защото обчам животните, повече от хората.


Re: Когато е писано (продължение)
от Liulina на 09.10.2008 @ 18:51:51
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Да някой хора са лоши, а животните са естествени ...

]


Re: Когато е писано (продължение)
от ANG на 09.10.2008 @ 21:53:54
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
хубавото на латино-сериалите е че надхвърлят 1000 серии,
така че вземи да печелиш пари от сценарии...


Re: Когато е писано (продължение)
от Liulina на 09.10.2008 @ 23:36:47
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Да бе, а лошото е, че има много, които могат да ги напишат и не съм само аз!;)

]


Re: Когато е писано (продължение)
от sineva на 10.10.2008 @ 00:25:00
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Лу!
Благодаря ти за разказа.
Обеща и написа...
Хареса ми продължението...
Доразказваш една човешка съдба...

За съжаление пословицата ,,Който прави добро -добро не вижда ,,
е вярна.
Успяла си да изградиш образа на Дарина така - че те грабва още от първия път.
А пак ще цитирам поговорка - ,,Кой каквото прави - за себе си го прави,,!
Това важи според мен за образа на Крум.
А Трубадур присъства осезаемо в разказа.

Хубава вечер мила!


Re: Когато е писано (продължение)
от Liulina на 10.10.2008 @ 00:28:00
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Да и на теб ...
Радвам се, че успях да те зарадвам с продължението.
Ми той Трубадур си е повече от човек понякога ...
На теб лека нощ и най - приказни сънища!

]


Re: Когато е писано (продължение)
от jantreya (valshey@dir.bg) на 10.10.2008 @ 10:17:52
(Профил | Изпрати бележка)
Трябваше да прочета продължението:)))
Чудесно пишеш!!!


Re: Когато е писано (продължение)
от Liulina на 10.10.2008 @ 10:18:48
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Благодаря!!!
Това си е комплимент! (изчервих се)

]