Трубадур мяучеше жално пред вратата на къщата на Дарина в Пирдоп.
Дарина излезе и с изненада установи, че това е той.Изпостелял и оръфан, мръсен и жален, така изглеждаше горкият Трубадур.Тя го изкъпа, обезпаразити и нахрани.Радваше се много, че любимият и котарак, по неведоми причини и начини я беше открил.През цялото време Антон уж и помагаше.Все пак беше още две годишно момченце и не можеше кой знае колко да и помага.Дарина се почувства много щастлива, сега вече сякаш нещата идваха по местата си.
Крум днес имаше кръщене. Тя му подготви расото и го изпрати с целувка.После се захвана с домакинската работа както обикновено.В градината си беше посадила прекрасни цветя, но все пак вече беше средата на октомври и повечето не цъфтяха.Само Димитровчето с оранжевите, жълтите и пурпурните си цветове радваше окото до края на ноември, а някой път дори и през декември.Антон си играеше на двора.Крум му беше направил люлка и то достатъчно ниска за да може да се качва на нея сам.Плюс това сега и Трубадур си играеше с детето.Домакинската работа никога нямаше край, но Дарина беше спокойна, защото вършеше всичко заради любимите си същества.Дните минавах монотонно и почти еднообразно.Всеки след обяд на гости и идваше по някоя селска клюкарка, хем да научи най - новите клюки покрай тях, хем да сподели научените клюки с Дарина.Така времето си минаваше и се изнизаха още две години.
Лятото отиваше към края си.Дарина, Крум и Антон тази година си бяха позволили да отидат на море.Поморие се казваше градчето... Толкова им беше приятно, пък и за Антон беше събитие.Той за първи път виждаше море.Крум беше започнал да пие повече и Дарина понякога едва издържаше промените в настроението му.На няколко пъти му направи забележка и отнесе няколко шамара заради това.Жаждата му се засили, докато бяха на море.От сутринта до вечерта се напиваше зверски и не можеше да свърже едно изречение.Дарина нощтно време плачеше тихо.
Морето, ах морето!Сутрин още в девет часа Дарина и Антон се отправяха към плажа, след закуска разбира.Дарина не умееше да плува, а искаше синът и да се научи.Реши, че като се приберат в Пирдоп ще го запише на плуване.Антон си намери приятелчета на плажа и Дарина си допадна с майките им.Тъкмо започна да завръзва приятелства и трябваше да си тръгнат, защото Крум получи чернодробна криза.При прегледа и направените изследвание се установи, че има цироза на черния дроб.Полежа в болница и изрично му забраниха да близва какъвто и да е алкохол.
Минаха още две години.Една пролетна сутрин на вратата се почука.Дарина излезе, беше пощальона.Тя имаше предчувствие за писмото, което той и връчи.Отвори го и разбра, че предчувствието не я беше излъгало.Не знаеше дали да плаче или да се радва, Михаела се беше обесила в затвора.Канеха Дарина да я разпознае и да я погребе.Когато Крум разбра идеята не му се видя добра.Каза на жена си, че той погребение на убийца няма да плаща.Дарина нямаше доходи, тя не работеше.Чудеше се как да постъпи, все пак Михаела и беше сестра.Тайно взе заем и замина за Сливен.Погреба сестра си без много шум и се прибра без Крум да разбере.Една вечер обаче още от вратата изяде няколко щамара, Крум беше разбрал за заема и за погребението.От носа и рукна кръв ... Антон се беше прибрал от училище и видя всичко.На мама първолака застана до нея и каза на баща си:
- Недей да посягаш на мама ...
- Ей малкия я се отдръпни ...
- Не няма! - Антон впери очи в баща си и го предизвика.Крум му залепи и на него шамар.Тогава в Дарина майчиното чувство надделя, тя скочи и заудря Крум където свари, крещейки:
- Ти ... пияницо недей да посягаш на детето, остави ме на мира, през цялото време се грижа за теб, а ти как ми се отплащаш.Живееш в моята къща храниш се с нещата който отглеждам в градината, плащаш ми само тока, водата и дървата за огрев.Аз ти гледам и животните.Готвя ти, чистя, гладя те, та сестра си да нямам право да погреба ... Каквато и да е сестра ми е.Махай се и докато не се промениш очите ми да не са те видели.
При тези думи Крум поизтрезня.Поизгледа жене си и синът си и излезе.Повече не се върна, една сутрин го намериха мъртъв край лозето.Причината беше ясна.
Трубадур остаря доста и една сутрин просто се предаде.Дарина плака повече за него от колкото за Крум ...