автор: com_ocio

Сънувам баси, чи сънувам сън.
И тоя сън, ма ич биз атмусферъ.
Пудпрял съм са на некъф объл хълм
небесну нейди у пулити на Винеръ.
И без да дишим ма пунеслу вдрямка-
ина куза ма лижи, кату буца сол.
Барях викам, бъррр, уф негувата мамка...
Дубре чи бе куза, ми аку беши вол?
Събуждай са!- пудвиквам си... Не ще!
Уставъ Джорджо Лукас ся да доди.
Я... ут една - кузити вечи две,
па хълма.. уауу...винерини фиорди.
Ма то идна кусмична красута...
Звиздити кату праскуви гулеми,
ма тес кузи... едната пу устата,
а другата...уффф, дявол да я земи.
И ха да са таковам на звизда,
събуждам съ, ма само в тоа сън,
у другия ма стегнала змия,
ма през гърдити, а па ас кат пън.
Ни дишам, ни кво да е... Ма ич,
а тя са гъни кату уруспия.

Божествен глас - Въри на тиферич!-
(на дядо поп) - Бая ти е ракията!