автор: rozix

Вратата е тежка, кована, метална,
раздялата трудна, сълзлива, батална,
след 10 години във обща килия
не им е останала вече магия.

Тя спи при детето и плаче безшумно,
той пие и харчи парите безумно,
прибира се сутрин с измачкана риза,
тя с укор го гледа, а после излиза.

Вратата е тежка, кована, метална,
съдът произнася присъда фатална -
детето за нея, за него колата,
след 10 години за тях СВОБОДАТА.