Съвсем отпуснаха юздите си
есенните ветрове.
Внезапно хукнаха копита
по схлупените гърбове
на зъзнещите стари къщи –
далеч от твоето завръщане...
Далеч от моите желания...
С крила дъждовният пегас
изтрива облачните врани,
разпръсва мъртвите листа...
И сред безцветната тъга
долавям в крехкото мълчание
невероятен
светъл
знак.
СНЯГ.