Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: RadaRos
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13938

Онлайн са:
Анонимни: 391
ХуЛитери: 0
Всичко: 391

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДенят е Нов, а Късметът?...
раздел: Други ...
автор: miglena

Посветено на beche
и живеещите в чужбина
българки, ако се разпознаят...


Когато си сама като улично куче в чужбина
и няма кой дори кокалче нежност да ти даде,
разбираш цената на всяка приятелска дума
и съхраняваш я в своя малък душевен сейф.

Когато звъни телефонът изтръпваш: дали е мама,
да каже, че някой е болен, умрял... или е ТОЙ,
връзката пъпна с родината, гласът, превърнал
дистанцията в ... два сантиметра до мембраната.

Когато включваш РС-екрана забравяш къде си,
кой ден е или може би - нощ... все едно е, защото
намираш слова изразяващи ТЕБЕ, откриваш хора
способни въпреки разстоянието да те ... усмихват.

Когато заспиваш с часовник по българско време
настроен и нехаеш ще пропуснеш ли кафето сутрин
заради дупката в "часовата зона", сезоните сън са
и календарът е тъй муден, тъй далеко е ДАТАТА...

Стената на високомерието е невидима, но реже,
ъглите й се впиват в теб в реалността, а сянката й
дебне те и във съня... като че жиг на челото ти има,
чужденка, не-своя, натрапница, почти си ... крадла.

Ужас е минута по минута да доказваш, че си равна,
но обречена да не го признават, макар че явно е така,
езикът кървав е обикновено от прехапване, словата
сдъвкани, но непреглътнати често прорязват гърлото...

Като в казарма зачертаваш датите ... най-сетне идва
така бленуваният миг, завръщане, летище, не вярваш
на очите си, прегръщаш, прегръщат те, въздишки,
сълзи, шемет, въпроси, пак и пак и пак целувки огън...

Най-хубавият миг... защото бързо после осъзнаваш
как мястото ти тук заел е друг, или... о, боже... друга,
лъжи, несподелени тайни, и в леглото чуваш шепот...
име... но не е твоето...и бляновете стават преизподня.

Не ти е нужно много - само време да сте заедно, без
обесени въпроси, без полуусмивки, недомлъвки и
прикрити разговори уж с "колега"... с женски глас...
да просиш обич неуместно е, на теб и невъзможно...

Защо бе тъй красива връзката от разстояние, защо
изглеждаше от рози сътворена обичта, защо, защо,
натрапчиво ще те преследва... липсата на отговор:
това е шантавият ход на идея, дишаща в реалността.

Броени са секундите и дните, "там" ще трябва пак
да се завърнеш: тъй шеметно пясъкът надеждички
изтича, разпиляват се фантазиите, родени в "жицата"
да бъдете наистина ЕДНО, а бе тъй лесно във съня...

Заричаш се оттук-нататък да намериш истинския,
верния за тебе смисъл, да създадеш опора в себе си,
а не илюзии от огнена вода... Поемаш пътя си сама,
цел няма, вяра - мъничко, любов... би искала... но...

Цениш най-много свободата, лъвица в теб живее,
не жираф, а любовта вериги е, решетки, дори да са
от злато... хе-хе, не вярваш много в приказките ти,
добрите Феи все те подминаваха, а принцът.. де е...

Летището е същото, но този път, тъй сиво, тъжно,
изпращанията на погребение приличат, раздялата е
винаги една миниатюрна смърт... отлиташ, и зад теб
остава поредният несбъднат блян. Нов ден, а дали...

КЪСМЕТЪТ ЩЕ Е НОВ?!...




Публикувано от mmm на 25.07.2004 @ 00:56:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   miglena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.42
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.09.2021 год. / 05:29:49 часа

добави твой текст
"Денят е Нов, а Късметът?..." | Вход | 6 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от Liulina на 25.07.2004 @ 01:00:28
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
За българките живеещи в чужбина ... :)


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от miglena (megira@abv.bg) на 25.07.2004 @ 01:07:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
... ако се разпознаят :))) :)))

]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от Liulina на 25.07.2004 @ 01:18:46
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Да ... слушала съм за носталгията,разказаха ми как в Австралия си лежали на шезлонг на брега на океана,обадили им се от Исперих и им казали ,че правят коледна вечеря и на вън вали сняг ... а там в Австралия слънцето било плажно ... жената станала от шезлонга и влязла в къщата да я охлади климатика,за да усети поне малко ... коледа в България !!!

]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от sapfir (fir@.abv.bg) на 25.07.2004 @ 01:37:27
(Профил | Изпрати бележка)
Няма лесно нито тук нито там .....
следват личната си легенда,
като всеки войн към светлината
и един ден ще намерят съкровището в собствената си родина както е описано в "Алхимикът".


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от Liulina на 25.07.2004 @ 01:43:31
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Паоло Куельо ... "Петата планина" ... "Край река Пиедра седнах и заплаках" ... "Вероника се готви да умре " ... и до тук последните две не съм ги чела ... а ти чела ли си ги ?

]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от sapfir (fir@.abv.bg) на 25.07.2004 @ 02:09:03
(Профил | Изпрати бележка)
:)))) не не съм, но тази ми харесва много и пасва на написаното.

]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от Liulina на 25.07.2004 @ 02:23:16
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Да "Единадесет минути" - знам,че се разказва за една живота на една проститутка,имаше интервю с Куельо ... А предишната мисля ,че имаше нещо за вампири...Всичките книги който съм прочела ми харесаха ...препоръчвам ти ги ...:)

]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от Nika на 25.07.2004 @ 09:42:29
(Профил | Изпрати бележка)
В "Единадесет минути" на Коелю основната тема е любовта. В нито една от споменатите книги няма вампири :)))

]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от miglena (megira@abv.bg) на 25.07.2004 @ 07:31:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Идеята ми бе, че
уж най-трудното е
виртуалността на връзката,
а всъщност реалността на стрещата
би могла да се окаже още по-невъзможна...
от гледна точка на "късметлийството" :(


]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от Liulina на 25.07.2004 @ 07:41:44
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Да ... осъществяването е по трудно...

]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от miglena (megira@abv.bg) на 25.07.2004 @ 07:54:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Пак е въпрос на късмет...
Понякога, реалността превъзхожда всички мечти :))) :)))
Днес е нов ден...
Може пък да се случат невъобразимо красиви неща... Пожелавам ти го :))) :)))

]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от Dimi на 25.07.2004 @ 01:37:34
(Профил | Изпрати бележка)
Хубав стих си им посветила. Дано повече българки в чужбина го прочетат. Пък и тези дето са тука пък искат да отидат, да знаят с какво се захващат.


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от miglena (megira@abv.bg) на 25.07.2004 @ 07:37:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Това е спонтанен отговор на въпросите на beche към мен за "емоционалния разрив" при опити за реализиране на дълго мечтана виртуална връзка, която се оказва болезнено илюзорна... Същото би се отнасяло и до "литературна героиня", която си е в България, но ... в друг град, в различен квартал на един голям град, или е в която и да е държава... с Нет :))) :)))


]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от lachistata (lyubitsasavova@abv.bg) на 25.07.2004 @ 01:47:37
(Профил | Изпрати бележка)
Миглена, сега, когато съм от тези, които трябва да се разпознават, благославям откритията телефон и компютър... Много, много тъгa има в далечните светове. Близките липсват най-много... Чакам ДАТАТА, поздрави за стиха, усетих го, истински е... Благодаря ти!


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от miglena (megira@abv.bg) на 25.07.2004 @ 07:51:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Най-искрено ти пожелавам твоите завръщания да не са разочарования като описаните... приеми хипотетичните ми слова като "предупреждение", ако имаш дистанционна емоционална връзка. Ако става въпрос само за семейни близки и роднини, а не за партньор /приятел, съпруг/, да разбира се, благословени да са слушалката и екрана... аз си го целувах понякога, в моята дистанционна любов...

]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от osi4kata на 25.07.2004 @ 04:57:23
(Профил | Изпрати бележка)
Миглена,
в чужбина не всички българи са улични псета.

Носталгията има няколко периода.
Първият е неописуема болка.
Вторият е идеализирането на всичко българско. Включително и на чалгата.
Третият е неприязън към новите ти познати.Сравняваш ги със старите и ги намираш за тъпи.
Четвъртият, в който вече съм аз - е отчуждението. Тогава започваш да разбираш защо си се махнал.

Благодаря за вниманието, което оказа на всички нас. Тук-там долових по някоя неприязнена нотка (може и да е от фазата , в която съм сега), но когато се видим догодина, ще говорим по този въпрос.
Последно и свършвам - Земята е една за всички. Мястото, където си се родил винаги те тегли към себе си. Добрите приятелства и родителите също. Но не е болка за умирачка. Времето лекува болката(клише:)).
Така че, миличка, не ни жали толкова много. Ние ще се оправим. От нас зависи. А при вас - не знам.

С най-приятелски чувства:
Румяна Симова


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от miglena (megira@abv.bg) на 25.07.2004 @ 08:12:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Румяна,

Благодаря ти за писмото, то е много ценно и съществено развитие на темата, която само съм щтриховала, при това акцентът по замисъл бе не върху живота в чужбина, а върху виртуалните връзки с партньор и върху рисковете на "завръщането" в реалните измерения...

Моля да ме извиниш, ако си усетила неприязнени нотки, въпреки че съм безкрайно далеч от влагане на такъв смисъл точно в подобна ситуация...

Що се отнася до първия параграф, той е перефраза на думи на beche в коментар към един мой стих тук, които всъщност ме импулсираха да си представя цялата тази картина... която е плод на моето въображение и в никакъв случай не се идентифицира с beche в подробностите и емоционалността. Затова и посвещението е на онези, КОИТО СЕ РАЗПОЗНАЯТ...

Радвам се, че си намерила своето щастие. Никого не жаля, нито теб, нито себе си, още по-малко търся или приемам съжаление. Това чувство не ми е присъщо.

Не деля хората на "тях там" и "ние тук", всеки върви по своя индивидуален път, независимо от географската посока или място на пребиваване. Лично аз съм пропътувала поне десетина пъти Екватора като километри, посетила съм или съм живяла в поне една пета от държавите по земното кълбо, и отдавна светът ми е на една мишка разстояние, какво светът, всичките възможни светове...реални, въображаеми, паралелни...

Късмет!
Миглена

]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от osi4kata на 25.07.2004 @ 09:44:28
(Профил | Изпрати бележка)
Това е един добър отговор. :)

И аз ти желая късмет и.... Ще се видим догодина .:))

Поздрав! :)

]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от miglena (megira@abv.bg) на 25.07.2004 @ 09:59:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Живот и здраве да е!
И много вълшебства!!!
:))) :)))

]


Re: Денят е Нов, а Късметът?...
от beche на 25.07.2004 @ 15:20:47
(Профил | Изпрати бележка)
Господи, колко добре си го запечатала и тук и в родината!
И ритъма си забавила, точно като за равносметка.
Благодаря ти за паузите – на място са.

Снощи плаках и го четох . Е добро е!
Пратих го в Холандия, Канада, Германия, Норвегия, Италия,
Америка, Швейцария........ да продължавам ли ?!
Имаш от всички: много сълзи за благодарност, коя си / какво да им кажа?/, че е суперско
/ и....така е мамичката му :)))/.
Всеки е тръгнал в странство поради нещо....но където и да сме има много душа и голямо сърце в нас.
Ех, самота самота. Тук станахме големи приятелки. Толкова научих от нея. Е да по малко вярвам в илюзии, но и това не е лошо. Раните в реалността са по малко. Стискаш зъби и продължаваш.

Много добре си ме разбрала и за лъва и жирафа. За съжаление, до когото беше адресирано и грам на схвана от това, а се задълба в собственото си ценообразуване / шаблонно към всяка стока/.
Обичам приказките и то много. Все пак са отражение на реалния ни свят и винаги има поука накрая. Нея търся.
Късмета, къде е...може би чужбина е самия ни късмет. След многото шамари да опознаваш, да виждаш толкова разновидности, и наистина шанса, че се дава поне шанса да превърнеш мечтите в реалност независимо от цената.

Не мога да не призная, че хода ти със стиха е добър. Наистина играта е важна.Продължавам я. Струва си съотборничеството с теб!:)))

П.п. А на извора на вдъхновението му кажи:
Заради таланта и приемайка тази роля, подхода на егоистичния флиртаджия да си го прибере в служебния шкаф. Това превръща принцесите във жаби. Тук е непростимо. Аз ще съм първата, която ще го хвърли във водата, а май опашката след мен е голяма:))). Дано оценя, каква реликва е намерил.
Успех!