автор: biruni

между стъпките. Музикална фраза, в която сърцето се блъска и след преодоляване на болката - продължава. Ритъм - в него няма мелодии (сладости).
Само неумолимост, прекъсвана от проблясъци, красиви преходи от тъмата към светлината, които, както един узбекски поет сполучливо се бе изразил, отнемат или даряват дъх.
Всеки ден преодоляваме бродът между тук и отвъд разбирането за всичко. Щом преходите станат рутинни ние умираме, преставаме да се възхищаваме на сътвореното.
Чувството на неповторимост е изградено в древността; само там би могъл да се пре-ражда живота, пречистван във водите на Вечна река.
Днес, стадо клонинги рекламират как псевдосъвършения ни свят може да бъде продължен. Илюзия и страх от бъдеще, което няма форма - не може да бъде сравнено с нещо и затова се превръща в заплаха, пресечна точка на физика и философия (такава каквато е била в началото), страх, че сме стигнали края на Земята и ще паднем някъде другаде...
Дивим се на хората от миналото. Не вярваме, че всичко може да бъде постигнато чрез обикновено наблюдение, че е достатъчно само да бъдат начертани началото и края в календара и всичко ще се случи - пак.
Стоунхендж - обиталището на древни тайни, къща на духове, каменна карта на звездното небе се оказа близнак на друго такова място, но направено от дърво. Ритуалът(вероятно) е включвал преминаването от едното в другото(между тях има река) - белег за поредно начало.
Абстракциите са породени от невъзможността да познаем света в себе си, да си го представим като брой и същност. Детска рисунка - човек, който описва на другите, че вижда за първи път изгрева на Слънцето.