автор: scenaristbg

Сцена 1.

Сцената е празна, има само две легла. Те са снежно бели, разположени едно срещу друго, отвити.
Между тях е жената. Тя е облечена спортно, седи на земята, прегърнала колене. Сцената се къпе в светлина, всичко е много ярко. Завесите отзад са
черни, няма никакъв декор.
Жената:
Значи, не знам как попаднах тук. Бях си аз в нищото, после бях тук, между тези легла. Вие виждате, там са родителите ми (помахва неопределено назад). Ам, с тях не си говорим от много отдавна, не знам от кога. Проблемът е кога съм попаднала тук. Баси. Значи вися си аз в Нищото и после се озовавам тук, пред родителите си и ви говоря. Кви сте вие? Там ми се е изтъпанчил некъв лекар, там учител, там артист, на първият ред ми се е изтъпанчила една пачка банкноти. Деба и живота, как попаднах тука бе. Значи тези отзад са ми родители. Аз много ги обичам. Една мила дума не са ми казали досега. А са ми родители. Оф, ама все тая, кво ще ви занимавам с глупости, деба, вие си имате и други проблеми. Кво ви ебе някаква актриса, която се прави на паднала от нам`къде си и се прави на ударена (разтрива с глава главата си и изпсува тихо). И си плащате. Баси хората, баси нещото.

Сцена 2.
Мъж - същият декор:

Значи, не знам как попаднах тук. Бях си аз в нищото, после бях тук, между тези легла. Вие виждате, там са родителите ми (помахва неопределено назад). Ам, с тях не си говорим от много отдавна, не знам от кога. Проблемът е кога съм попаднал тук. Баси. Значи вися си аз в Нищото и после се озовавам тук, пред родителите си и ви говоря. Кви сте вие? Там ми се е изтъпанчил некъв лекар, там учител, там артист, на първият ред ми се е изтъпанчила една пачка банкноти. Деба и живота, как попаднах тука бе. Значи тези отзад са ми родители. Аз много ги обичам. Една мила дума не са ми казали досега. А са ми родители. Оф, ама все тая, кво ще ви занимавам с глупости, деба, вие си имате и други проблеми. Кво ви ебе някакъв актьор, която се прави на паднал от нам`къде си и се прави на ударен (разтрива с глава главата си и изпсува тихо). И си плащате. Баси хората, баси нещото.


Сцена 3

Момиче, спортно облечено. Прилича на жената от първата сцена.
Вместо легла - мъжът и жената от сцебна 1 и сцена 2, които са застанали като статуи пред големи дялани камъни с формата на надгробни плочи.

Значи, не знам как попаднах тук. Бях си аз в нищото, после бях тук, между тези легла. Вие виждате, там са родителите ми (помахва неопределено назад). Ам, с тях не си говорим от много отдавна, не знам от кога. Проблемът е кога съм попаднала тук. Баси. Значи вися си аз в Нищото и после се озовавам тук, пред родителите си и ви говоря. Кви сте вие? Там ми се е изтъпанчил некъв лекар, там учител, там артист, на първият ред ми се е изтъпанчила една пачка банкноти. Деба и живота, как попаднах тука бе. Значи тези отзад са ми родители. Аз много ги обичам. Една мила дума не са ми казали досега. А са ми родители. Оф, ама все тая, кво ще ви занимавам с глупости, деба, вие си имате и други проблеми. Кво ви ебе някаква актриса, която се прави на паднала от нам`къде си и се прави на ударена (разтрива с глава главата си и изпсува тихо). И си плащате. Баси хората, баси нещото.