автор: Wendy

Късметът ми обърна своя ход...
Мечтите ми безмилостно разби.
Преминах през добър и лош живот.
Разплакаха ме хиляди съдби.

На просяка подадох къшей хляб.
На скитника- завивка за студа.
Спасих клошаря от неистов глад.
А болния изправих на крака.

Не бях всесилна...Просто ги обичах
и исках да им дам троха надежда.
Защото аз самата криволичех
и търсех обич, топлота и нежност.

Сега вървя, залутана в мъглата.
Загубила посоката в дъжда.
И вятър зъл ме блъска във стъклата,
със призраци изпълва се нощта.

Но никой не протяга длан към мене,
за да изтрие паднала сълза.
Сама съм. Но не падам на колене.
Политам.
....Щом не мога да пълзя.