автор: rozix

Какво е истинска самота?
Да изпиеш последната чаша вино,
да изпушиш последната цигара,
да изпратиш и последния закъснял приятел,
да останеш сам с неизмитите чаши,
с пепелника, преливащ от фасове неизгасени,
с празните бутилки на балкона наредени
и с прозореца, който кой знае защо,
е зейнал отворен като избодено око
в една нощ , застанала на ръба
непосредствено преди да я гилотинира деня,
на прага на едно утро, което още не се е родило,
но предчувствието за него вече почти е изтрило
и последните бледи звезди от небето . . .
Ето това е истинска самота –
да измиеш последната чаша от вино,
да изхвърлиш последната цигара от пепелника,
да затвориш прозореца, зейнал като избодено око
и едва тогава, когато слънцето вече почти изгрява
и денят отдавна е гилотинирал нощта
да се потопиш в тишината на съня . . .
В тишината, където приятелите ги няма,
където виното и цигарите са забранени,
а денят и светлината са мъртвородени . . .
Ето това е истинска самота –
човек е най-самотен в съня.