Тя не пита дъжда
откъде идва облака есенен.
Тя на ум си говори с морето.
Тя е лятна жена
още броди по пясъка с чайките.
Нежен спомен се гали в петите й-
гъделичка мъглата на дните.
Тя е влюбена в есенни ябълки.
Червенее с октомврийския залез
под въздишка на стара лоза.
Тя бълбука във виното тежко
и опива есента на мъжа.
Тя е мургава колкото трябва,
за да носи на кръста дайре
и танцува в сатена по цигански
щом дъждът откаже да спре.
02.10.2008