Някой някъде прави разсад.
В шепи топли семена от раздяла.
Прогизналата есен
дълбае с облачен поглед,
чертае вади от съмнение.
Раздялата е само намерение.
Ще полудее времето.
След някакъв внезапен дъжд
в меките поли на обичта
ще поникнат остри думи,
вместо есенни листа..
Ще бодат студено любовта,
докато невинна изтече-
сълзица тънка
по бузка на дете.
01.10.2008