Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 634
ХуЛитери: 6
Всичко: 640

Онлайн сега:
:: Jessica
:: Marisiema
:: pastirka
:: Lombardi
:: ivliter
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтакогато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
раздел: Поезия
автор: Albyrta

„Имаше нещо в думите.
Когато са в умели, ловки ръце, когато са сръчно манипулирани, думите могат да те направят свой заложник. Увиват се около крайниците ти като коприната на паяк и когато си така увързан, че не можеш да помръднеш, пробиват кожата ти, влизат в кръвта ти, вцепеняват мислите ти. Вътре в теб те продължават своята магия.”
Д. Сетърфийлд, Тринайсетата приказка




когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
или за някой друг, няма значение, да не протягаш ръка за палтото ѝ,
което да окачваш в антрето си, с мисълта че по-късно ще свали всичко сама
и това да не те кара да се усмихваш, защото твоята усмивка й се нрави,
да не предлагаш стол на тази, която съблече последната си кожа за теб,
или за някой друг, няма значение, виждайки, че е твърде добро.
гола под кадифеното ласо на думите, защо се облича в срам
да си нямаш представа

да не взимаш в ръцете си огън, нито свещ, да не вярваш, че можеш
да стоплиш задълго тази която не посади, не поля, нито направи да произрасте
градината, която ѝ беше дадена даром, за да те приюти в нея и да стане твой дом

носѝ ръцете си празни, да не гледа в тях, да не вярваш, че можеш да ѝ дадеш
освен в сън, след който се будиш потен и гладен да си върнеш обратно отнетото
да не подаваш напитка на тази, чиито желания я предават
всеки път когато биват облечени с думи и не ѝ e присъщо
да бъде една, която веднъж си познал

да не предлагаш вечеря на тази която преяжда с най-горчивия залък щом откъсне парче
от сърцето си заради теб или за някой друг, няма значение
преди да си узнал

че е тук да те храни
в скръб да ражда чедата ти
да ти служи за оправдание
и така ще е до века.



------------------------------------------------
на Ц.К, чиято кадифена мъжка чувствителност обичам нежно да докосвам, а понякога леко да поплясквам и пощипвам, което е като да си играеш с огъня


Публикувано от alfa_c на 01.10.2008 @ 16:35:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Albyrta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.42
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.06.2024 год. / 08:20:49 часа

добави твой текст
"когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от dumite (malisia@mail.bg) на 01.10.2008 @ 20:28:16
(Профил | Изпрати бележка)
да не взимаш в ръцете си огън, нито свещ, да не вярваш, че можеш
да стоплиш задълго тази която не посади, не поля, нито направи да произрасте градината, която ѝ беше дадена даром, за да те приюти в нея и да стане твой дом


Да не ... Харесах!


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 02.10.2008 @ 18:35:23
(Профил | Изпрати бележка)
да не ...ти казвам, /че ме е срам/, обаче не съм те чела още. дай ми малко време за реакция

]


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Ufff на 01.10.2008 @ 18:59:47
(Профил | Изпрати бележка)
;)
Браво!

Поздравче с това:

Съблечена
Хуан Рамон Хименес

Тя първо яви се чиста
като самата невинност
и аз по детски се влюбих.

После взе, че се издокара
с труфилà неестествени;
намразих я, без да съзнавам.

Яви ми се като кралица,
отрупана в скъпоценности...
Тогава от гняв се побърках.

Започна да се съблича.
Аз и се поусмихнах.

Остана само по риза,
чиста както в началото.
Отново повярвах в нея.

После разкъса ризата
и пред мен гола застана.
Поезийо, страст на живота ми!
Гола си моя завинаги!

(прев. мой)


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 02.10.2008 @ 18:33:50
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря ти за този стих, прев. твой е уникатен! :)

]


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от srebrinam на 01.10.2008 @ 18:51:13
(Профил | Изпрати бележка)
много истинско е, интересен и уникален похват си използвала, много често съм чуствала тази тежест във връзките си, и се радвам че някой е успял да я опише по такъв красив начин....


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 02.10.2008 @ 18:40:20
(Профил | Изпрати бележка)
похвата е интересен, но не е уникален, благодаря ти за коментара и аз се радвам, че чувстваш тежест във връзките, което ще рече, че си трудна за преглъщане, а тежеста е точно толкова колкото ти можеш да носиш, никога повече, представи си торбите от Била да кажем, ако ходиш да пазаруваш без кола и си мисли, че все някога ще ги тупнеш някъде, обаче вътре е пълно с интересни неща за ядене...: )

]


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Evil_Yosha на 01.10.2008 @ 17:59:08
(Профил | Изпрати бележка)
да обличаш по-често магията с думи, за да преяждам докато събличам и последната си кожа :)


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 02.10.2008 @ 18:32:15
(Профил | Изпрати бележка)
шшшт....ще натежиш :)))))

]


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от regina на 01.10.2008 @ 17:17:01
(Профил | Изпрати бележка)
че е тук да те храни
в скръб да ражда чедата ти
да ти служи за оправдание
и така ще е до века.

----------------
това ми беше напълно достатъчно!
без думи съм.


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 02.10.2008 @ 18:05:05
(Профил | Изпрати бележка)
напълно ни е достатъчно Рег, да: )
айде сега, думи нямала. толко ли не можа да измъкнеш една две от твоите патентовани дето пробиват и най-дебелите кожи, без значение с какво са обработени :)

]


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Nika на 01.10.2008 @ 16:53:07
(Профил | Изпрати бележка)
Страховита направа, библейско звучаща, скрижална.
Това е.

Респектиран поздрав!


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 02.10.2008 @ 18:27:49
(Профил | Изпрати бележка)
хихи, ще ти се наложи да ми се обясняваш обаче - като например, че "страховито" е превъзходна степен на "страхотно", нали :)))) щото в никой случай не ща да всявам ужаст, аз съм твърде миловидно създание бих казала и бих казала също че ти като такова миловидно създание ще признаеш това /от добро възпитание поне/
е, стила е страхотен, удивително притегателен и ненатрапчиво мъдър, и си го привзех и някои думи прилапах, обаче няма нещо на света да звучи така като Книгата на книгите
ела ми пак тука : )))))))

]


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Nika на 03.10.2008 @ 15:33:36
(Профил | Изпрати бележка)
... не ща да ти се обяснявам, бе, миловидно създание такова, ти всичко много хубаво си разбираш, пък недей да разчиташ на доброто ми възпитание, загубих го аз някъде...

... а стилът е толкова мъдър и толкова притегателен, че ме смалява и навежда главата ми, сякаш чакам с благоговение някой да ме помилва и да отговори на всички болящи ме въпроси...

... а познанието носи печал, а и аз пак ще дойда, ако изобщо съм си тръгвала оттук...

]


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 03.10.2008 @ 18:16:03
(Профил | Изпрати бележка)
добре тогава,
да знаеш, че това ми даде кураж да кажа по последния ти стих това което реших, че ...може би ще разбереш порешно

]


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Marta на 01.10.2008 @ 16:50:40
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Празник на поезията. Даа. На живо и на голо ;)))


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 02.10.2008 @ 18:12:53
(Профил | Изпрати бележка)
еййй, добре че ме коментира, щото щеше да ми е някак си празно без теб
ти знаеш ли, че влизам тука аз след незнам колко си време и откривам, че тая пуста Marta ми се е запечатала до такава степен в мозъка неясно по какви причини. ти си празника бе, неудържимо ме привличаш, ама в напълно нормалния си смисъл де, да си те прелистя имам предвид :) и ми е златноесенно /любимия сезон/

]


Re: когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
от mariq-desislava на 14.10.2009 @ 09:43:16
(Профил | Изпрати бележка)
Най-сетне ще се обадя тук, след поне дузина тихи четения... Това в личната ми класация е в "Избрано".:)