автор: feniks

Търся теб-
изтръпнал,
изстинал,
извлечен
във всяка нишка-
невидима,
във всеки звук-
победоносно немеещ,
във всяка липса и
стон,
в крясък,
в полъх,
в перо,
в бисер-
бездиханен.
Цял,
в строшеност от клюнове,
в късове разглобени,
разнищени,
разчупени,
пръснати по вятъра.
Търся те,
чувство,
проникване- иглово,
рождено,
слово до без-буквие.
Крещя името ти
по панаири и храмове-
тихи,
сред тълпи
от хора и къщи,
сред клони и
птици,
по върхове и
долини,
по камъни-остри и
води-линеещи,
тихо и... безумно,
буреносно и
примирено.
Нося те като пръстен
в
сърцето си.