Разказвай, за всичко ми разказвай...
Аз искам да премина с теб
по твоя път,
където създаден такъв си от началото.
И отново теб да виждам
всеки миг, и час -
във щастие,
и в скръб.
И в отчаяние, и гордост,
и съмнения,
във обич, обикновеност и сълзи.
И в думи, мисли
и вълнения,
в обезвереност, грешки и мечти.
Вдигни очи сега към мен.
Защо? Не питай!
Просто погледни ме.
Не, не, замълчи!
Уморен си...
Хайде, приседни за мъничко,
а аз ще ти разкажа също -
с поглед, мълчаливо
и без думи
какво за теб така, така горчи.
И защо ти посвещавам всичко,
и те страдам,
и теб споделям като хляб.
Щастие за мен си искал винаги,
но без любовта ти.
Молила съм те на колене
за обратното да ми простиш -
не, не, не е грях!
Защото съм така устроена,
създадена,
и не умея иначе.
Невъзможно е, повярвай. Забрави!
Само друго не забравяй -
такава съм, така живея,
и съм много истинска.
И не мога да разкъсвам себе си
с неискрености и лъжи.
А ти чрез твоя глас разказвай ми,
не спирай!
Аз искам много малко -
да бъда просто в твоя свят.
Да мина през предишния ти ден,
да бъда с теб и днес,
и утре.
Разказвай, нищо че това понякога
унищожава и помита ме.
Руши ме.
Защото там бил си винаги
и пак ще си.
Без мен.