автор: rozix

Господ създал света, когато бил още невръстно дете.
Обичал да си играе с Огъня и един ден ,оставен без надзор, по невнимание предизвикал пожар – по-късно хората го нарекли Големия взрив. Бащата на Господ много се ядосал и дълго мислил как да го накаже. Но Господ бил талантливо дете и дори случайно предизвиканият пожар се оказал чудотворен – от него възникнали всички звезди, планети и галактики във Вселената. Прекрасни пъстроцветни топки, с които малкото момче по цял ден си играело. Трогателната гледка запленила Светия Отец и той решил да отложи наказанието си. Чак след милиарди години, когато Господ навлязъл в пубертета и от скука му хрумнало да сътвори живот на една от пъстроцветните топки, Баща му измислил как точно да го накаже. Той помогнал на Сина си да създаде моретата и океаните на Земята, да ги насели с всякакви разнообразни малки и големи твари и Господ бързо започнал да се привързва към Синята планета – тя била любимата му топка за игра още като момче.
-През последните няколко милиарда години ти свърши добра работа, Сине – казал Светият Отец.
-Много ме разгневи, когато направи онзи ужасен пожар, но сега виждам, че всичко е било за добро. И тази твоя любима планета също ми харесва – влагаш цялото си сърце в нея.
Господ не можел да се нарадва, че Баща му най-накрая му е простил и в знак на синовна признателност решил да създаде Човека – разумно същество по Негов образ и подобие. И понеже не подозирал, че Светият Отец крои планове да го накаже, продължавал да споделя всичко с Него и да се осланя на съветите му. Баща му привидно не се намесвал с нищо в сътворението на Човека, оставил цялата работа на Сина си, но тайно направил само едно – дарил хората с любопитство, при това с прекомерно голямо любопитство. Същото любопитство, което подтикнало Господ да си играе с Огъня преди милиарди години и по невнимание да предизвика онзи страшен пожар, за който Баща му отдавна търсел начин да го накаже.
Така разумното творение на Господ започнало да му създава много ядове още от самото начало. Човекът трябвало да бъде най-съвършеното същество на Синята планета, а вместо това се оказал истинско бедствие. Господ бил отчаян, не можел да си обясни къде е сбъркал и непрестанно се измъчвал от угризения. Той дори не подозирал, че за всичко е виновен Баща му и неговото закъсняло наказание.
Вековете отминавали един след друг, а Човекът продължавал да води войни, да убива себеподобните си и да унищожава природата. И всичко това заради прекомерно голямото му любопитство за знание, за власт, за пари, за земи и за богатства. Каквото и да правел Господ, каквито и превъплъщения да приемал, за да го разберат различните племена и народи човешки, всичко било напразно – злините и бедите нямали край.
Един ден той избухнал в сълзи пред Баща си и Му казал:
-Отчаян съм, татко, обичам моята Синя планета, а май ще трябва да я унищожа. Направих голяма грешка като създадох Човека, той сее единствено разруха и смърт.
Светият Отец погледнал Господ с бащинско умиление и се усмихнал едва доловимо:
-Човекът е твоето наказание, Сине. Заради онзи пожар, който предизвика като дете, помниш ли – същия, който хората наричат Големия взрив? Дълго мислих как да те накажа тогава за любопитството ти и реших да надаря Човека със същото любопитство. Затова твоят Човек е несъвършен, защото е любопитен – а за смъртните е опасно да бъдат прекомерно любопитни, това рано или късно ще ги доведе до гибел. Любопитството е привилегия на Боговете. На смъртните е нужно смирение, за да оцелеят. Ти беше още млад, когато създаде Човека и въпреки това достатъчно мъдър да го дариш със Смирение. Моето наказание беше да го даря с Любопитство. Сега вече знаеш цялата истина.
Господ беше зрял мъж и прие закъснялото откровение на Баща си спокойно. Но със страх си помисли какво ли би станало ако неговият собствен Син реши да си поиграе с Огъня някой ден.