Толкова е тихо.
Няколко секунди
спокойствие
в тишината.
Нощта е облякла
звездите си
в синьо – перлени
капки.
Почти като:
звездите
заваляха в нощта
със синьо – перлени
капки.
Не е никак измислено.
Почти е сънно.
Дъждът е
само по следите ни.
На пръсти пробягва.
Проплаква.
Препъваха се
в камъни ръцете ни.
Проплакват.
Удушените пердета
подгониха сенките
на измислените ни
мотиви за близост.
Сред
откраднатото ехо
на думите
гласовете ни
се губеха отчайващо.
Толкова е тихо.
Сънно е... Почти.
Намирал ли си ехото...
в ръцете си?!