автор: milcho

Пътувам на Изток.
Със влак.
Срещам хора от Хабаровск.
Хора от Белореченская и от Цхинвали.
Ок кишлаци от Бухара и Майданек.
Пия чай, ям солянка. Арарат.
Спя. Пак се събуждам
и си мисля за теб.

Пътувам на Север
Пак с влак.
И пак хора, красиви и синеоки.
Руси и приветливи. И златни кубета,
и звън от камбани. И поля, поля и гари и гори.
И изведнъж – гръм на Цар Пушка.
Аз си мисля за теб.

Пътувам на Юг.
Летя. Там е топло. Там има Армадили и Ягуари.
И Южния кръст свети. И кенгуру има.
И вулкани има – Озорно.
И Океана Тих ми гали ръцете.
И разнасям нощната поща,
прелитам Андите и вятъра ме носи из каньоните.
А аз си мисля за теб.

Пътувам на Запад.
За кой ли път на Запад.
Все на Запад, и отблъсквам Земята с лакти.
Пътувам този път с кола.
Там май ми се иска да остана.
Но няма да стане. Там бирата е най-хубава.
И мостове с гирлянди пресичам.
И там имам хлебарница. И хляб пека и го ям.
Но теб те няма. Там. Не мога.
Все си мисля за теб.

Милчо КИРИЛОВ

28.09.2008 6:56 ЕЕТ Букурещ. х. “Голден Тюлип” ст. 209.
Аз си мисля за Теб.