автор: teAnu

Какво си ти?
За първи път докоснах нещо, което не разбирам.
Защо си ти?
С какво ме приюти?
Къде си ти?!!
Там някъде във миналото - или сега и тук? На кръстопътя ми, дали?

Кога дойде?
Защо?
Не мога, не разбирам!
Какво си ти?
Такова изключение във мен.
Защо си ти?
Защо не някой друг, от миналото гледам пак твоя образ.
И го усещам "тук".

Това си ти.
А там е тя - преди години.
Това съм аз - замислен образ отстрани.
На грижа - майчина или незнам каква.
Това дори ми позволи да проявя.

Не, няма да ти спомена, че се уплаших.
Не съм аз майка, мога да съм само дъщеря.
И въпреки, че липсва ми грижовност.
Замръквам, чакайки те да се прибереш в изгряваща заря.

Не знаеш ли, че слушам тишината?
Не чакам теб.
Това е просто миг.

Не знаеш ли, че с твойта мисъл докосвам любовта.
Без вик.
Не знаеш ли, чрез теб усещам!
Чрез твойта обич, дадена с вулкан.
Чрез твоя огън, малко морен, слабо дишащ.
Но бъдещ, минал - ярък ураган.

Не знаеш ли?
Какво си ти?
Какво направи и на мен :)?
Не знаеш ли?
Къде гори?
О... било е вътре - в плен.
Не знаеш ли?
Дали ще се роди?
Или е вече в болка отлетяло...
Не знаеш ли?
Дали ще примири.
Сърцето ми след многото години овехтяло.

Не знаеш ли...
Какво си ти!... (тихо)

Аз знам.

Катарзис си.
За мен,...
Бъди!