автор: pureblack

Да слушам плясъка на времето,
да се разбива в камъни от дни.
Да чувствам сладката възбуда,
стъпвайки във девствения пясък,
мит милиони пъти от безкрайната
вода на чистото.
Да гледам Слънцето в очите-
без да ме боли.
Да тровя въздуха с тютюн-
спокойно седнал някъде...
Почивам си за малко и си тръгвам.
Отивам да събудя мъката си с...музика...