автор: rozix

Все същата тъжна мелодия, винаги джазова и винаги толкова тъжна . . .

И аз все така вглъбена в собствената си болка, онази до болка позната болка, с която отдавна сме на „ти” и си пием питието всяка вечер . . .
И цигарата, догаряща в ръката ми - все така силна и тръпчива като старо вино . . .
И кафето сутрин - два пъти по-горчиво, защото болката неутрализира всички бучки захар, с които се опитвам да го подсладя . . .
Защото болката е винаги горчива като силно кафе, като неподправена салата, като водка без разредител, като уиски без лед, като полов акт без любовна игра . . .
Такава е болката – безмилостна като надзирател в концлагер, като цигулка без съпровод на пиано, като пистолетен изстрел без заглушител . . .
Такава е болката, защото такава е любовта, която я предизвиква . . .
Неканена, непоискана, некопняна . . .
Внезапна, рязка, жестока, натрапена, поглъщаща, изяждаща, нараняваща, разкървавяваща, умъртвяваща . . .
И думите, дори думите са безсилни да я изразят, защото думите са опитомени диви зверове, гальовни и ласкави като домашни котки с подрязани нотки . . .
А болката е волна и необуздана, неподдаваща се на опитомяване – грациозна дива котка с остри нокти и потъмнели от копнеж по свободата очи . . .
Любовта . . .
Любовта . . .
Любовта . . .
И болката, която я предхожда . . .
И болката, която я съпровожда . . .
И болката, която идва след нея . . .
И болката, когато любовта не си отива . . .
И болката, когато любовта си отиде . . .
И болката, когато любовта не идва . . .
И болката от болката за любовта, която може би е минала незабелязано . . .
И всяка сутрин кафето става все по-сладко, салатата с все повече подправки, водката с повече разредител, уискито с много лед, половия акт с продължителна любовна игра . . .
И точно тогава болката – този безмилостен надзирател в концлагер, решава да прояви милост . . .
И точно тогава цигулката зазвучава в съпровод на пиано . . .
И точно тогава отеква глухо пистолетният изстрел със заглушител . . .
Защото накрая болката винаги проявява милост – тя винаги убива безмълвно, беззвучно, безкръвно и без неудобни свидетели . . .
Защото болката и любовта са сестри . . .
Болката и любовта са сестри . . .
Сестри близначки . . .
Еднояйчни близначки . . .
А изстрелът, този единствен изстрел без заглушител, убива и двете . . .
Защото любовта никога не проявява милост, а болката накрая винаги . . .