автор: miglena

... както Аз те видях:
Ти си мечтата на
всяка Фея и Жена :)))

Ти си сътворението на бленувани докосвания.
Ти си проникващ във фантазиите обичан образ.
Ти си обсебващ сънищата демоничен призрак.
Ти си облъхващ виртуално-енергиен облак.

В междувремието на две въздишки пак си ти.
В паузата между две любими песни пак си ти.
В интервала между две малки букви пак си ти.
В очакването на поредния мил стих пак си ти.

Ти си тръпката на мъжките желания.
Ти си болката на женските терзания.
Ти си сълзата неотронена от гордост.
Ти си усмивката, несрещната в деня.

В сянката на разлистен орех пак си ти.
В светлината на детски поглед пак си ти.
В тъмнината на несигурността пак си ти.
В здрача на предположенията пак си ти.

Ти си кроткия баща на прекрасна дъщеря.
Ти си любимия учител на лъчезарни деца.
Ти си изнервения хлапак пред бавния Нет.
Ти си часовник, отмерващ такта на графиците.

В ръката на приятел върху рамото пак си ти.
В гривата на Еднорога необязден пак си ти.
В шегите на другарска компания пак си ти.
В романтиката на вълшебността пак си ти.

Ти си сила, разпръскваща авалонската мъгла.
Ти си енергия, преобръщаща хода на света.
Ти си слабостта на прошката за сетен грях.
Ти си неуловимостта на изплъзващ се живот.

В кратки мигове откраднати илюзии пак си ти.
В безкрайни досадни ежедневности пак си ти.
В уловени пера на лястовиче щастие пак си ти.
В пропуснати празнични наздравици пак си ти.

Ти си шепот на девича молитва рано призори.
Ти си вопъл на ранена пума късно в полунощ.
Ти си вълна от езерото на самотните въздишки.
Ти си брега на морето от потънали несбъднатости.

В комплиментите и заруменяванията пак си ти.
В прегърнати танци наяве и наужким пак си ти.
В разделени съдбовно влюбени сърца пак си ти.
Във всяко мое безумно вдъхновение ... това ...

ТИ ЛИ СИ?...