автор: ruslina

Денят преваля.
Напразно те очаквам.
Сега ще те изтрия, ей сега
ще забраня на мисълта си да
прещраква
на тема "ТИ" с тревога и тъга.

Ще те изтрия! Ще забравя
гласът ти, думите,
изписани със развълнувани клавиши.
В света си утрешен
за тебе няма да оставя
местенце, ще си вчерашно излишен...

Ще го направя, вярвай ми!
Така ще ми е леко
да се будя и заспивам
без ускорения си пулс
и тръпното очакване
на думи две.
Макар и нещастлива
ще съм спокойна,
поне
до някой прилив нов.
И няма,
няма да се примиря,
че рутината, сивата пресметност
са също форми на любов.