Опитвам се да го намеря, но как. Няма го на другарските срещи. Няма го в телефонния указател. Оказва се, че интернета изобщо не го вълнува.
Не се е регистрирал никъде с никакво име. Няма го в разните сайтове за запознанства. Няма го в справките за учебните заведения, в които е учил. НЯМА ГО.
И изведнъж светлинка в тунела. Някъде в миналото, на адрес : гр. Просторни, ул. „Шарени чорапки” № 26, живял човек със същото име. Той ли е, не е ли той. Колебая се. Да отида, да почукам, да попитам. Да, но ако не е той. Не, някак неудобно е. Какво да измисля? И ми хрумва идея – писмо. Да, ще му пиша. Да, но какво?
Вариант І
„Здравей Васко,
Пиша ти Аз. Търся Васил ВР, от град Ц.. роден през септември в онази година. Ти ли си този Васил. Ако си ти обади ми се, тел. 0897 33 22 11.- Китка Горска”
Да но възникват въпроси: Ако той не е той? Ако е той, но не иска да си говорим? Да, тук трябва да се предвиди. Какво да направя за да получа отговор на всички въпроси.
Продължавам писмото …
„Ако ти си друг Васил или не искаш да си говорим, моля върни ми плика с обратния адрес и подчертай верния отговор:
а/ Не съм твоя Васил
б/ Аз съм Васил, но не ме притеснявай”
Ето, готово, сега го изпращам. Чакам отговор. Колко ще чакам? Дали ще получа изобщо писмо или някой ще се обади ….