 |  Не вярвам ни на тихата присъда.
Дори на изкрещяната не вярвам.
Не вярвам и в мечтите на осъден,
не вярвам в любещата вярност.
Не вярвам, че съм сътворена
да бъда друга някаква различна.
Не вярвам даже и в самата мене.
Да си повярвам, вярвам, е цинично.
Не вярвам в свободата, цяла.
Tакава няма, но не вярвам в робства.
Не вярвам в черно, нито в бяло.
Ни даже в топлите удобства.
А бих могла да ти се наслаждавам
така като че ти си Смисълът
и в мене любовта ти побеждава.
Но с нокти във душата се подписа
и позволи ми да не вярвам...
Публикувано от alfa_c на 24.09.2008 @ 22:16:40
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Позволи ми да не вярвам" | Вход | 12 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 02.10.2008 @ 12:51:42
(Профил | Изпрати бележка) | Не ми се вярва да не повярвам, но ще се старая:)!
{})* |
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от dumite (malisia@mail.bg) на 01.10.2008 @ 20:52:34
(Профил | Изпрати бележка) |
и позволи ми да не вярвам...
Всъщност да. Истината има толкова много лица. и позволи ми да не вярвам... |
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 02.10.2008 @ 12:50:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Уж трябва да е само една истината с главна буква, но...май не е така. Или са лица, или са маски, но за нас хората е все едно. така че внимателно с вярата:) |
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 25.09.2008 @ 15:53:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти!:) |
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 25.09.2008 @ 15:55:13
(Профил | Изпрати бележка) | Знам аз, само се правих, че питам за позволение:)
То е ясно, че не мога да не се съмнявам.
Изпитание на вярата:)) |
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 25.09.2008 @ 17:01:46
(Профил | Изпрати бележка) | Неволно се сетих за нещо мое старо писано-недописано,но съм искала да изразя подобни чувства. В някои отношения то е по-буквално и затова го прилагам като обяснение:
Неверница
Няма да ви повярвам.
Не е нужно да гледам очите ви.
В Господ само се вярва,
а другите се обичат.
Без хоругви и битки,
без безкрайни жертви за нищо.
Вярата не е дяволски свитък,
на който да се подпишем.
Не ти вярвам, но те обичам.
Обичай ме, но не ми вярвай.
Поемаме пътищата различни.
Неверните. Верните са коварни.
---------------------------------------
Истинската вяра минава през съмнението. Но като говоря за вяра, имам предвид само Бог. Когато говоря за хора обаче задължително и само употребявам думата "доверие". Явна е съотносимостта между двете понятия. Вярата вдъхновява, доверието просто ни помага и прави животът ни по-лесен. Но за да е безопасно, то не трябва да се превръща във вяра:) |
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от Marta на 27.09.2008 @ 20:40:51
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Вчера стана въпрос за доверието, точно така е - има свойството да прави по-лек живота, колкото и да е изхабена монетата му понякога, колкото и да е предавано. Доверчив човек съм аз...а вярващ. Дали?Продължавам да се съмнявам.
То е "до вярата", и буквално - от него нататък почва тя :)
Пак ми даде повод да се поразмисля ;) |
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 01.10.2008 @ 20:06:24
(Профил | Изпрати бележка) | А аз съм вярващ, но недоверчив човек, макар че се доверявам като част от правилата на играта:). И губя, естествено, не от непредвидливост, а от разлика-та в ценностните сиситеми с..."отстоящия", който се е заел да ме предава. Та така, ходим по ръба на отношенията човешки, на стойностите, на понятията и никой не ни е виновен, че не сме се хванали за сигурно;). С едната вяра сме си...
И аз, като мисля, мисля и се поядосам, че взема да напиша нещо такова:) |
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от paraldak на 25.09.2008 @ 07:45:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Опитай да повярваш, чувството е невероятно! |
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 25.09.2008 @ 17:02:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Знам, но не ме карай да вярвам на по-малко от Бог:) |
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от petti_hris на 25.09.2008 @ 09:32:19
(Профил | Изпрати бележка) | Не вярвай колкото си искаш!Право ти е!
Пък ако той нарушава правото на лорическата значи отрича нейната свободна воля! |
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 25.09.2008 @ 17:04:48
(Профил | Изпрати бележка) | Много точно си отбелязал-а правото ни на свободна воля!
Па макар тя да може да се прояви в един от малкото случаи като този: да изберем да вярваме или не. |
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от dona на 25.09.2008 @ 11:10:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Прочетох го без всичките не-та и пак ми хареса:) |
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 25.09.2008 @ 17:05:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Става и така!:) |
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от Pobeditel на 25.09.2008 @ 13:38:05
(Профил | Изпрати бележка) | Много хубав стих! Хареса ми много!
Човек има правото да вярва или да не вярва!
Затова изборът винаги принадлежи на него!
Поздрави, Meiia! |
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 25.09.2008 @ 17:08:01
(Профил | Изпрати бележка) | Човек трябва да мисли преди да повярва, преди да се остави на онзи сляп автопилот на любовта и вярата.
Иначе ще си плаща двойно.
Поздрав!:) |
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от midnight_witch на 25.09.2008 @ 16:43:52
(Профил | Изпрати бележка) | много вяра има в категоричното ти неверие, мей...
повече от смислена. |
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 25.09.2008 @ 17:14:11
(Профил | Изпрати бележка) | Има, има и вяра, не само неверие:)
Радвам се, че я откри и усети между редовете!
Ако може осмислено да вярваме, най-добре е не само за нас, но и за този или това, в което вярваме. Мисля си...:)
|
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 27.09.2008 @ 22:10:22
(Профил | Изпрати бележка) | Имам чувство за отговорност = съмнявам се...
Това е моята асоциация.
Позрави за стиха, Мeiia |
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 01.10.2008 @ 20:07:39
(Профил | Изпрати бележка) | Длъжни сме да се съмняваме!:)
Как хубаво го каза!
А и нали имаме свободната воля за това... |
]
Re: Позволи ми да не вярвам
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 01.10.2008 @ 20:12:03
(Профил | Изпрати бележка) | Чудя се кога се ражда цинизмът?!
Когато вярата се срещне с невярата, може би...
Те нямат общ език.
А невидимите подписи пак са различни. Тези равни на "мъжка дума", на "казана дума-хвърлен камък" и онези, които хитроумно хихикат "дума дупка не прави". Но не е така.
Отговорността всеки решава кога да я поеме: преди честта или след нея. Всъщност, духовните циници предават себе си, но не го знаят:). |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 787
ХуЛитери: 2
Всичко: 789
Онлайн сега:
