Не ме приближавай с тези очи,
танцувайки по стъпалцата на сърцето,
клавишите ти свирят в моите гърди
и ми личи, проклетнико -
и тази нощ откраднал си съня ми.
В шепи си го скрил и си ме галил -
тайно
(събличал си копнежите ми скрити).
Смешно ли ще прозвучи ако призная -
усещах устните ти как ме парят
и ръцете ти
(не бих ти казала за пеперудите в стомаха
и влажното очакване да ги докоснеш
като струни).
Разбрах, че днес си писал нова песен.
Не ми я пей,
(мога да остана да я слушам...)
Беше лято онзи ден...
Помниш ли очите ми, проклетнико?
Напомнят ли ти нечии предишни?
Ти вече си ги имал,
но в съня си...
Събуждам се с излишните...
Не ми я пей, проклетнико, недей!