автор: Pobeditel

Изчакай да се спусне бавно нощта,
да те завие топло в пелената си,
изтъкана от приказни сънища,
да доловиш звука на тишината си.

Да те погалят с усмивка звездите,
да затанцува по бялата ти голота
призрачно-бледият лунен лъч,
раждащ края на твоята самота.

Тогава ще чуеш струните на душата си
с мелодията на тих китарен звън
и всичко за нас ще е истинско
като в най-желан вълшебен сън.

Тогава възбудена ще ме усетиш
по извивките на гъвкавото си тяло,
как творя от теб с много обич
на вечната любов красивото начало.

музика