Пантофите ми хлипат тъжни
с всяка капка на дъжда-
подритвани от есента,
внезапно паднали листа.
Свили са се до стената,
изплашени от самотата.
Тежат мъгливо в коридора.
Наподобяват зимни хора,
които никой не обича.
Зад студ душите им надничат
в любов на някой да се вричат.
Търсят обич под дъжда.
В ъгъла на есента
северна е любовта.
Тихо, тихо..у дома
по пантофи подредих
обич лятна и добра
в прегръдката на любовта.
23.09.2008