 |  Враждебно е утрото -
криво присяда небе.
Зелените куполи на кестените поръждавяха.
Есента е пристигнала вече съвсем
и се вее вдовишки мъглата и.
Есента е присъствена,
сее пътя с листа,
сее бръчки по тъмното, земното чело
има истинска сбирка от печални сърца
и няколко календарни недели.
И кой ще разкъса този мрачен рефрен,
цигулките слънчеви кой ще намери,
да звънне южнякът вместо вятър студен
и небето до теб да ми е вчера.
И кой ще напише едничка утеха за мен,
едничка велика утеха?
Цигулките ваят катедрали от звуци
и срутва ги есенен шепот.
Публикувано от alfa_c на 23.09.2008 @ 11:42:19
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.66
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Утеха" | Вход | 18 коментара (41 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Утеха
от Liulina на 30.09.2008 @ 22:33:55
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | Щурците умират в студеното днес,
замлъкнали във вечните пози,
сама на паното извайвай и внес,
ухания летни на рози!
;)!
Поздрав! |
Re: Утеха
от Marta на 01.10.2008 @ 08:40:14
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ще нарисувам песен на щурче,
която да ми стопли зимата
и ледените и звънчета
да се разстроят, сякаш са настинали.
А за теб -разбира се "Свири, свири щурче!.."
http://vbox7.com/play:1c606ef0
и още нещо - Оницура
"Къде да излея коритото? Тук навсякъде пеят щурчета."
|
]
Re: Утеха
от Liulina на 01.10.2008 @ 08:49:58
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | http://japan.artsportal.ru/index.php?code=artist_gallery&template=main&style=22&filter=subdomain=2&artist=52&letter=&PHPSESSID=6bcdfab58de57dcdb630f28d9b50b78d
Благодаря за Оницура!
А щурчетата са за да мислиш положително!;) |
]
Re: Утеха
от Marta на 22.11.2009 @ 20:36:29
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Прилепчивото страдание като втора кожа
и всички онези прилепи -
обещания
увиснали с главата надолу
по стените на къщата от очакване
която лесно се превръща в къща от отчаяние
къща от карти
от лъскав картон
лъскави лакти
безръкавелно
безкавалерно
коридорно
живеене
далечно черно кожено шумолене
от крила
скрили някакъв спомен за полет
в различна от плач зима
в прилична розовобуза зима
с гарванови коси
и ясни очи
каквато я нарисува години преди да вдигне
всички прилепи от стените неизбежният пролетен слънчев гонг
|
]
Re: Утеха
от Ufff на 26.09.2008 @ 09:33:42
(Профил | Изпрати бележка) | Есента е пристигнала - не съвсем, съвсем;),
катедрали от звуци щом се сриват южняшки
а голите кестени -туп!! -рапират рефрена,
при който ветрилникът си свива опашката. |
]
Re: Утеха
от regina на 23.09.2008 @ 11:45:42
(Профил | Изпрати бележка) | печални сезони,
а вятърът гони
капки от дъжд...
есен е вече
отекват далече
стъпки на мъж..
-------------
Мартич...натъжи ме... |
Re: Утеха
от Marta на 23.09.2008 @ 12:55:47
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Като камъче в обувката
ми е тази първа есен,
като бримка на чорапа е,
като във саксия чесън,
като счупена кратунка -
празна и нелепа,
скоро ще поникне дъжд,
ще удави шепота.
Цял ден се кани тук да завали, аха-аха...
|
]
Re: Утеха
от regina на 23.09.2008 @ 14:17:20
(Профил | Изпрати бележка) | когато Марта плаче
небето рони сълзи,
усмихне ми се тя, обаче -
се хилва ярко слънце!
и нищо, че е есен,
и капят зрели кестени
щом Марта пее песен -
харесва ми и есенна...:) |
]
Re: Утеха
от Marta на 23.09.2008 @ 14:26:13
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | не мога да твърдя такова нещо -
че слънцето се хилвало насреща ми,
но връзка някаква и аз намирам,
дори не се налага да се взирам,
защото щом изгрее на небето,
се вирва и донякъде нослето,
(а заекът в краката ми се вре
и кабела опитва да яде ;)))
|
]
Re: Утеха
от roza1 на 23.09.2008 @ 12:09:23
(Профил | Изпрати бележка) | Може ли аз?
Искам!
да разкъсам на тъмното бръчките
да сложа в небето на Слънцето съчките
да напиша с милувка "обичам"
и Марта до чудното лято да сричам:)
Може ли?
моля теееееее!:) |
]
Re: Утеха
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 23.09.2008 @ 13:22:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Марте,тъжно,мрачно,но и красиво...Природата умира,за да се възкреси през март!...Кръговрат,прастар като света и в това н е надеждата, когато"Цигулките ваят катедрали от звуци
и срутва ги есенен шепот."Прегръдка за изваяния стих-Че |
]
Re: Утеха
от beche на 23.09.2008 @ 13:56:28
(Профил | Изпрати бележка) | Е, не!
Паднаха температурите и тръгнаха кахърните настроения.
Айде и ти на тази вълна.
Каква утеха?
Толкова си е хубава есента.:)
|
]
Re: Ето утеха.
от regulus на 23.09.2008 @ 17:24:42
(Профил | Изпрати бележка) | Тихо морето поляга без дреха.
Топлят водите му. Ето утеха.
Бури на кестен листата отнеха.
Кестени сбираме. Ето утеха.
Тъжните мисли покоя ни взеха.
Пием си хапчета. Ето утеха. :)))))))))
П.! |
Re: Ето утеха.
от Marta на 23.09.2008 @ 19:51:37
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Знам, че винаги мога да разчитам на теб! Но можеш повечее, повече можеш! Никак не си се пресилил, утешителю! ;)))
А хапчетата веднага си ги вземи, не пием такива работи, тц :Р |
]
Re: Плурипотентно.
от regulus на 24.09.2008 @ 20:38:40
(Профил | Изпрати бележка) | О, разбира сееее! Много повече мога! Че и по много начини! :)))) Но за пред хора - толкова! :) Очаквай на астрално ниво включване! :))
(Хапчетата са за мен бе! На твоята възраст оставаше и ти да пиеш такива неща!.. Сакън! :)) )
П.! |
]
Re: Утеха
от miglena на 23.09.2008 @ 22:14:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | {} едно гладиолено сърце за теб от мен, от все сърце {}
http://galeria-m.hit.bg/DSC05094-11.jpg
и да не е утеха ... все пак, лятото си остава В нас, За нас - когато Е, все ни е жегаво, лениво, слънчасало ... а сега пак започваме да го копнеем :))))) |
]
Re: Утеха
от zinka на 24.09.2008 @ 07:14:16
(Профил | Изпрати бележка) | Влажно и мъгливо...
Есента навива
летните копнежи
в паячени мрежи-
и така заспива...
Топло се завива
земното махало
в листено одеало.
Зимата щом дойде
ще го мацне в бяло..
До Март ще мъдрува
или ще сънува...
После- отначало...
Струва ли си ?
Струва - даже да ни няма!
Или ни се струва...
За да звънне вятърът -южняк с копнежа на слънчевите цигулки -
и да оттекне в сърцата ни ново светло начало... трябва да се пречистим с тъгата-есенна и зимния покой...
Красиво и богато пишеш Марта !
Поздрави !
|
Re: Утеха
от Marta на 24.09.2008 @ 16:44:53
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Струва ни се,
че си струва
вятър южен да лудува,
да обрули злите мисли
като листите златисти,
да метлоса всички грижи,
облаците да подстриже,
да пренареди небето,
слънце топло да засвети
и тогава
ни се струва,
да живееш, че си струва;))
Благодаря ти, Зинка! |
]
Re: Утеха
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 24.09.2008 @ 14:00:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica | ох... засилих се да ти търся утеха - разбирай, я някоя блеснала капка, я някое щуро оцветено листо, я цвете позакъсняло отнякъде ... ама по пътя, през кал и къпинаци, уж за по-направо и по-набързо... досещай се - сега се ремонтирам ...
така че утехите - "друг път" ;-))) или тръгвай по дирите да ги откриеш сама ;-)))) |
Re: Утеха
от Marta на 24.09.2008 @ 17:00:27
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Аз откак го донаписах, вече повече от ден, знаеш ли колко утехи си намерих и един огрооомен кестен - слънце се изтъркулва в края на последните два дни, вчера огря след здрав дъждовен пердах, и ме зарадва :))))
така че - тръгнала и намерила вече...съм скопосница ;))) |
]
Re: Утеха
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 24.09.2008 @ 23:03:16
(Профил | Изпрати бележка) | -Ето ти една утеха...от мен!
-Тази есен наистина не е от най-хубавите,
но следващата!? Дано да е по красива.
-Златисто-червена, не с ръждиви ръкави,
а с пурпурен гняв от цветовете на порива.
-Тази есен, дето е нехубава ще запомниш
другата за която мечтаеш-малко е лигава...
Поздрави Марта, кво друго да ти кажа! |
]
Re: Утеха
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 28.09.2008 @ 19:02:09
(Профил | Изпрати бележка) | Есента ни шепти: забрави и заспи,
като мече сънливо кожух закърпИ...
И напролет, щом буйните рукнат реки
ще се радваме Слънчо да ни веселИ :))) |
Re: Утеха
от Marta на 29.09.2008 @ 08:47:23
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Есента ни шепти,
есента ни приспива,
есента със листа
гнезденца ни свива.
Чиста есенна утрин,
хладно бяло небе,
виж от слънце разпуква се
неговото яйце.
;))
|
]
Re: Утеха
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 29.09.2008 @ 22:09:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | В мен живее една асоциация на възможно най-трогателното действие – малко дете, което е ударило пръстчето си, не разбира защо го боли, но е сигурно, че само ти можеш да го излекуваш и ти го тика в лицето, и моли – цункай го да мине!
Та и твоята утеха така...
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 771
ХуЛитери: 5
Всичко: 776
Онлайн сега:
