автор: nikolai4o

Виждал ли си през вода живота,
когато кипи под краката,
когато сила в ръцете не жалиш
и летейки свистиш за замах?
Дишането? Твърде нарядко
само на такт-полутакт.
Крещенето не ти е понятно.
Водата поглъща последния знак.
А знаците измерват по скорост.
И само в умът ти е лято.

Мускулът пари в поредната тяга.
Очилата болят но само за миг.
Привикваш и стягаш гърди
за раздяла.с последната капка
умора, със случайно изникнал
в главата ти стих.
Премисляш между два оборота,
когато си сам, и когато си тих.
Приятел с когото доскоро
делихте съдбата е просто
съперник. "и него го бих"

Километрите сякаш измерват живота.
На третия искаш да спреш, да умреш.
Стига си плувал, задушава хомота.
Всеки метър от себе си сякаш крадеш.

До трийсет и пет се съвземаш
но бавно. Започва да пари
горещата кръв. Ледът във водата
е само начало. На четвъртия
вече си пръв.
До шестия плуваш насън и наяве.
Баси, колко бързо накрая тече.
Не си уморен. Все ти е тая.
Животът е урва, влече ли влече.

Седем. Отпадаш, не духом.
На осем си жалък. Само ритъм,
дори не завиждаш. Почти медитираш
почти не си жив ...

Това не е краят! Краят само
започва. Финалът е новия старт.
Не унивай! Стегни си последната
злоба за огън. Хвани и посления
яростен миг.