автор: hristoodz

Аз не зная друга,мила,
по- красива и добра
и едва ли друга има
по сияйна на света.
Тъй сияйна е луната
в пролетната тиха нощ
разпиляла по земята
сребърни лъчи в разкош.
С тънка снага трепетлика
тъй се кърши и играй-
нежно- златен стрък иглика
в слънчеви лъчи сияй.
В твоя поглед изумруден
слънце трепетно блести-
порив нежен- теменужен
вечно в погледа трепти.
Като в утрото росата
с златно- пурпурни лъчи,
озарена по тревата,
милва ,трепка и гори...
По-прекрасна аз не зная
друга,скъпа, на света.
Тъй сияйна във безкрая
грее сребърна звезда...