автор: roza1

Заключих Ох!
в килера на живота.

С ах! започва вечерта ми.
Бързи стъпки крачат в мрака.
Съм пак млада!
Спомням си, че бях..
и в онази есен късна,
когато в охрата горях.
С може би..
една мечта се връща.
Ах!Иска ми се да запея
с всички капки на дъжда.
Щом съм мокра-Да! Живея.
Капе лудост в жълтото
на уморените листа .
А живота ми отнесен
спира до статива си и пак...
Редактира и скицира
зряла младост по челото
на невярващия мрак.

21.09.2009