автор: theheart_ofthefire

Целувам с плахост сънените ти очи
и се разливам във сълза на нестинари.
Пронизващата й подкова в мен боли
с пречупения вик на звъннали пендари.

А погледът ми пари от дихание за дъжд,
когато в себе си измислям пеперуди,
нощували в зениците на шепа ръж,
която звездните коптори ще събуди.

Целувам с трепет сънените ти очи,
изцвилва вятър в стенещите стъпки,
оплел се в дивото на моите коси ,
наречени на мълнии от лунни кръпки.

Отпивам бавно от тъгата на пръстта,
проклинана , че диша непокорно,
че пие вино от ръцете на смъртта.
И после те целувам... но за сбогом.


21.09.2008