автор: VOINOV

За богомилското движение в България и по света съществуват различни информации, някои противоречащи си, понякога превръщащи се в мистерии.
Богомилството се заражда някъде между 927 и 940 година след Христа и съществува по нашите земи близо пет века.

Възникнало на границите на Византийската империя, то се разпространява всеобхватно по всички земи на тогавашна Европа и стига до Франция, Испания и Англия, където богомилите са смятани дори за пазители на “Свещения Граал”.
От земите на България са изпращани пратеници до всички страни дето имало техни последователи, да проповядват духовно просветление, неподчинение на лъже духовниците и всякаква светска власт, борба за общо човешко братство и не насилие, и преклонение пред единствения и свят Бог.
Наричали ги с имената християни, българи, бугри, албигойци, богомили, патарени и катари. Но в във всички страни дето се разпространило богомилството се е смятало, че са ръководени от центъра в България.
След 1211 година, след последователно проведените три църковни Събора, богомилите са подложени на гонения, охулвания, клевети, затваряния, изтезания и мъчения, завършващи със смърт, а в чужбина изгонвани, дори изправяни на кладата.
Богомилите се делели в три категории: слушатели, вярващи и съвършени. Първите са били смятани за привърженици на учението, без да са навлезли в неговите дълбочини и същност. Били запознавани с най-важното, че официалната църква се е отклонила от изначалното евангелско християнство, че не живее и не служи така, както го е изисквал Христос. За да премине в следващата степен “вярващ”, слушателят приемал по-въздържателен и скромен живот и след подготвителния период, минавал на изповед и очистване. Чак тогава следвал ритуалът за приемането му при вярващите, който се явявал като второ и вече “истинско кръщение”, което се извършвало не с поливане с вода, а с поставяне на евангелието върху главата, с четене на свещените текстове и завършвало с молитвата “Отче наш”.
За да премине в най-горната степен “съвършен” кандидатът се изолирал в строг пост и молитва, дълго изучавал основите на космогоничните и есхатологични богомилски теории, и чак след съответната проверка и дадени доказателства преминавал през ритуала на второто истинско “водно” кръщение, при което всички присъстващи пеели хвалебствени молитвени химни.
Полагането на ръцете на посветените върху главата му, изразявало изливането на дългоочакваната божия благодат върху кандидата и свидетелствувала за неговото духовно прераждане.
Какво е космогония?
Макар, че богомилите твърдят, че те са истински християни, повлияни от някои източни ереси, те проповядват дуалистичния модел за сътворението на света. Официалните християни са монотеисти, т.е. според тях творецът и създателят на целия свят е един Бог. А според еретиците вярващи в двете начала, светът е създаден от двама равноправни разпоредители – от доброто и лошото, или от добрия Бог и лошия Дявол. Семейството, държавните власти и управление и всичко в целия материален свят, е сътворено от дявола. Духовното се ръководи от Бога и тази космогония, борбата между лошото и доброто ще продължи до пълната победа на доброто, с което се достига до така наречената есхатология. Това ги отделя от крайните дуалисти, които проповядвали, че борбата между двете начала ще трае вечно, без да има победител.
Богомилите отричат църковните храмове, изписването но икони.Според тях вярващият може да влез в съприкосновение със своя Бог навсякъде в поднебесното пространство.
Всъщност тези противоречия са заложени още в самото начало, когато Християнската религия се оформяла като такава в продължение на много столетия, изграждайки се върху смесица от възгледи, интереси и разбирания на различните социални прослойки, сред които се разпространявала. Да не забравяме, че в началото си тя е била вярване на бедните и угнетените.
Изграждането на богомилското учение става върху основата на изначални стари учения, и богомилите ползвали и тълкували само Новия завет.
Богомилството възниква във времето на управлението на цар Петър, синът на покръстителя на българите БорисІ. Следователно от приемането на християнството е изминало съвсем малко време и като религия то все още не е укрепнало. Все още са силни езическите настроения. Да не забравяме, че през този период страната е кръстосвана и от проповедници на разни други религии и ереси.
И всичко това, в едно с социално, политическата и икономическа ситуация в страната се явяват като предпоставка за възникването на богомилството като обединение на плебса, селячеството и онеправданите, като се отричало всякакво държавно, църковно управление и догми, проповядвало се всякакво презрение към богатството и човешката суета и се призовавало за пълен аскетизъм и единство на проповед и дела. Да си спомним думите на Спасителя: “Не по думите, а по делата ще ги познаете”.
След обособяването си по българските земи, богомилството се разпространява най-първо в граничната Византийска империя. По-късно през Сърбия, където са наричани бабуни, преминава през Босна, Унгария и се разнася из почти цяла Европа. Известни са сподвижници и в руските земи.
Всичко това иде да подскаже, че богомилството се е разпространило върху огромни територии и брой държави, като едно социално движение, несъмнено оказващо влиянието си върху целия тогавашен свят и уредба. Съдействало на борбата на селячеството и угнетените срещу богатите и така насочвало гнева им срещу държавата и църковните институции, и по този начин естествено съдействало за отслабването им в този исторически средновековен период.
От всичко това може де стигне до заключението, че богомилството е имало разрушителна роля за българската държава и отслабването и, в период, когато от югоизток се появява една страшна, фанатична и разрушаваща всичко по пътя си сила – ордите на османските турци.
Стига се до там, някои автори да го наричат предреформаторско движение и учение.