автор: ilian_mechkov

Наричали са ме всякак –
Бялата смърт,
Кучето на кръста,
Вестител на кръвта,
Гълтача на души

Това са прозвища на враговете и страхливците в живота ми . Зная че историята се пише от победителите и затова ми е все едно как ме наричат защото аз съм от победените .
Да убивал съм много в името на своя Бог , войниците ми са изнасилвали жените на неверниците и аз съм се възползвал от тези плодове на войната- това е лицето на войната убийства ,грабежи и насилие. То не е красиво но поне е истинско , там няма място за фалшив морал или притворство няма място за политика . Но истината е че цял живот съм живял за битката – не за злато, титли или земите/папата бе великодушен към своя орден пазач/. Не, всичко е за битката .Ръцете ми са опръскани с кръвта на достойни противници и на хленчещи нищожества . Най достойните от тях са оставили спомени върху израненото ми тяло. Белезите които отблъскват жените са доказателства че шансът е бил равен. Никога не съм се крил зад гърбовете на войните си. Никога не съм се страхувал че ще получа стрела в гърба . Винаги съм бил отпред. Защото водачът винаги трябва да е отпред . Никога не съм ползвал по време на поход удобства различни от тези на последният пешак. Но това няма да се запише в историята там ще бъда кръвожаден главорез. Главореза на папата – човека опожарил села и градове . човека изгубил Светите земи за християнството.. битката беше честна и това е важно да се знае . Винаги опира до твоята ръка срещу неговата до твоята воля срещу тази на врага. Ето, там в далечината се задава съдбата ми. Тук в тази полусрутена крепост ще бъде последната ми битка . Войните ми са с мен и въпреки че сме на един срещу пет това е честно и справедливо ... това е война тук грешките се наказват скъпо . Ако бях оставил резервите по-близо щяхме да спечелим още една победа в Негова Угода. Сега всеки от другарите ми се моли на Него ,моли се защото когато питахме как да отличим еретиците от правоверните християни неговият наместник на земята каза “ избийте всички Той ще вземе в рая праведните”. Нека се молят това им дава надежда . Аз съм се разбрал с Господ – искам да умра в бой и смърта ми да е красива . Мечовете лягат привично в дланите / никога не съм ползвал щит така губиш ръка която може да държи меч/ Остриета са наточени и чисти . Разпореждам да пуснат конете на воля / няма смисъл няма къде да избягаме/ .Ординарецът ми гледа очаквателно към мен . Леко кимвам с глава той изважда рог и изсвирва пронизително . Започвам да пристягам шлема . Заповядвам да привържат мечовете за ръцете ми . Виждам враговете и светът сякаш се изпълва с цветове, въздохът става сладък и вкусен. Времето спира хората се движат мудно и смешно. Вдигам ръце и се затичвам. Врязвам се в редиците им като нагорещен нож в масло. Сека и промушвам , не спирам не се обръщам назад. Просто крача напред . Хората ми знаят че не трябва да са около мен защото не мога да различа свои от чужди повреме на битка .
И все пак устните ми мълвят “Отче наш ти който си на небето
Да пребъде името Ти .....
А стрелите са толкова много....
1291г. загубихме и последната твърдина в Палестина и честа на братята от Храма на Сион