автор: milcho

Не обичам разделите, дори кратките, като,
убождане от игла, при взимане кръв,
при всяка от тях мирише на смърт, лято
обичам, да те посрещам и целувам те пръв.

Не обичам да скачам от клон на клон, на клоун,
да приличам, да съм, като маймуна някоя стара,
да те събличам, и ти не се противиш, по Кулон,
обичам, да тръпна, огъня ти да ме гори и изгара.

Не обичам, белите кърпички в нощния мрак,
и да гледам, как скришом си триеш сълзите,
да отфучава на перона последния влак, как,
обичам, да те гледам, и да чезна в очите ти.

Не обичам и никога, няма да обичам това,
да се будя сам, не на любов за жълти стотинки,
а когато спуснала мигли и склонила на рамо глава,
о` как обичам твойта усмивка и твоите трапчинки!

Не обичам по принцип разделите, да не-изпращам,
по условие, било то достатъчно или необходимо,
не обичам, хайде стига, со-лонг за сега, и доплащам,
сметката, казвам ти не сбогом, а само чао до зимата.

И те целувам като за последно.

Милчо КИРИЛОВ

19.09.2008 ЕЕТ 20:55, София, ХемуС